— Нищо ми няма. Само леко изгаряне. Бях под линията на огъня — отговори Сакс на въпроса на Райм за състоянието ѝ и показа лявата си ръка, където парата от микровълновата фурна беше близнала кожата ѝ, която беше леко зачервена. Беше махнала пръстена си със синия камък, за да я намажат с някакъв мехлем. Спомни си за него, извади го от джоба си и внимателно го сложи на пръста си. Сви и разпусна пръстите си и кимна. — Чудесно. — Превръзката на ръката ѝ беше малка. — Е, какво се случи? — Въпросът ѝ беше отправен към Джулиет Арчър, която подаде гласова команда и приключи с някакъв телефонен разговор. Те, разбира се, знаеха, че заподозреният е увеличил мощността на микровълновата фурна, но нито Линкълн, нито Амелия бяха наясно как е възможно това да създаде бомба.
— Говорих със специалиста по потребителските стоки на производителя на микровълновата фурна. — Стажантката кимна към телефона. — Според него заподозреният вероятно е използвал „Дейта Уайз“, за да манипулира контролния панел и да увеличи мощността — много, може би четиридесет-петдесет пъти. Течността вътре се е свръхнагряла. Когато дърводелецът е отворил вратичката, външният въздух е бил много по-студен и е изпарил течността вътре и влагата в порцелановата чаша. Всички керамични съдове поглъщат течности до някаква степен. Чашата е експлодирала като ръчна граната. — Арчър посочи с глава екрана. — Ако прегрееш нещо, това може да се случи дори с микровълнови фурни, които не са манипулирани, само че изисква време. За около шейсет секунди нашият заподозрян е предизвикал високомощна реакция, която инак може да настъпи след петнайсет минути.
Райм нямаше представа, че такъв обикновен, използван почти от всички уред може да е толкова опасен.
Телефонът на Амелия изжужа и тя прочете съобщение.
— Той е публикувал още едно послание. — Сакс натисна няколко клавиша и на монитора до тях се появи имейл.
Поздрави! Поучавате пи се от гибелните резултати от вашата необуздана страст за удобства? Сега всеки път, когато искате да стоплите супа или кафе, рискувате 500° па̀ра и смъртоносни парчета керамика и стъкло да пронижат телата ви! Дали ще бъдат микровълновите фурни в дома ви? Или в офиса? Или в стаята на сина ви?
Най-накрая разбрахте ли, че не ви правя нищо повече от онова, което вия правите на Майката Земя? Знаете ли какво е въздействието на вашата гнусна обич към НЕЩАТА върху атмосферата, върху водата? Сметищата? Бия инжектирате с токсини околната среда.
Каквото купувате, това ще пожънете.
До утре…
Линкълн стигна до заключението, че от посланието не може да се извлече нищо, освен че той продължава да се преструва на по-невеж, отколкото е в действителност.
Вия…
Нищо освен най-същественото от високопарното му бръщолевене: че планира още атаки.
— Експлодираща микровълнова фурна… — каза Мел Купър. — Ще привлече внимание.
Това вече се беше случило.
След публикуването на първата статия, написана от репортера, с когото беше разговаряла Сакс, се бяха появили куп репортажи и новинарски истории, които търсеха опасности в продукти от „Интернетът на нещата“. Някои автори и водещи на предавания изказваха мнението, че продажбата на интелигентни уреди и оборудване скоро ще спадне рязко, хората ще започнат да ги връщат и няма да използват продукти, които може да се обърнат срещу тях.
Райм, Сакс и екипът може и да предпазваха евентуални мишени, но и Неизвестният заподозрян 40 печелеше победи във войната си срещу консуматорството.
Амелия и Линкълн проведоха още един разговор с Виней Чаудари от „Микросистеми“ и той им каза, че всеки от клиентите на компанията отново е получил актуализация за сигурността, която ще попречи на някой да хакне мрежата и да поеме контрола върху продукта. Главният изпълнителен директор лично беше изпратил писма или се беше обадил да им напомни колко е важно да актуализират данните.
Освен това той беше наредил кодът на всички бъдещи продукти да бъде модифициран, за да осигурява автоматично актуализиране от сървъра на „Микросистеми“.
— С какво друго разполагаме? — попита Райм и погледна пликовете с улики, които Сакс беше донесла от местопрестъплението на Таймс Скуеър.
— Богато на контакти място — отговори Амелия. Имаше предвид мястото, където заподозреният беше избягал от строежа, след като бе препрограмирал микровълновата фурна — отсрещната страна, на Четиридесет и седма улица, където беше използвал железен лост, за да разбие катинар и верига. В криминалистиката „богато на контакти“ е всяко място, където заподозреният извършва множество или изискващи време дейности, за да остави повече улики, отколкото по време на случаен или кратък сблъсък. Например мястото, където жертва или полицай се бори с извършителя, убиецът разчленява труп (това изисква време и усилия) или беглец нахлува през добре защитена врата или прозорец.