— Музикант ли си, Линкълн? — попита Арчър.
— Никога не съм докосвал музикален инструмент.
— Тогава откъде знаеш всичко това?
— Струва си да познаваш инструментите на занаята на потенциални извършители и потенциални жертви. Това свежда до минимум времето, от което се нуждаеш да търсиш източници. Може от това да зависи дали ще арестуваш заподозрения, или ще правиш оглед на следващото му местопрестъпление. Затова съм склонен да мисля, че нашият заподозрян прави мебели или се занимава с фино дърводелство. Но дали това е хобито или професията му? Не знам. И какво по-точно прави с лака, лепилото, шкурката и екзотичните дървета? Продължавай, Мел.
— Частица от растение. От дръжка или лист.
Райм го разгледа и се засмя.
— Въпреки че се подготвяш усърдно, Арчър, понякога нямаш представа какво си открила. Изпрати снимка на клетъчната структура и цветната температура на Изследователското дружество по градинарство, Мел.
Купър изпрати по имейла снимките на пробите.
— Анализът би трябвало да е готов след един-два дни — прочете той отговора.
— Накарай ги да побързат — троснато каза Линкълн. — Спешно е, въпрос на живот и смърт. Не ми пука дали някой пише докторска дисертация за венерината мухоловка. Нашето искане е приоритетно.
Купър изпрати още един имейл и после пак насочи вниманието си към пликовете с улики.
— Добре, ето друго. Частица пластмаса с нещо напечатано на нея. Твърде малка е, за да се различат букви.
— Покажи я.
Райм погледна екрана и веднага видя, че това е изолатор от кабел.
— Нашето момче е работило по електричеството. Кабелът е срязан с макетен нож. Какво ще кажеш, Сакс?
Амелия обаче гледаше телефона си и четеше съобщение.
— Значи не е професионалист — обади се Арчър.
— Защо мислиш така?
— Професионалистът би използвал стрипващи клещи, не макетен нож.
— Да, добре. Но нека кажем, че той вероятно не е професионалист. Може да се е наложило да остави вкъщи колана с инструментите си и е имал само остър макетен нож, за да свърши работата. Или непрофесионалист с два въпросителни знака?
Джулиет се усмихна. Купър започна да пише.
— Това беше шега — каза Линкълн и погледна таблицата. Имаше твърде много загадки. Той реши да помоли за анализ външен експерт и да поръча да качат дигитализираните записки и снимки на сигурен сървър, а после да изпрати линка на човека, когото имаше предвид. Минута по-късно пристигна съобщение.
„Да, добре. Утре.“
Неуважението му се стори забавно, но се подразни, че ще трябва да чака, и написа: „Добре, предполагам“, като си помисли: На харизан кон зъбите не се гледат… Райм рязко завъртя инвалидната си количка към входа на дневната, когато чу стъпки. Беше Рон Пуласки, който имаше ключ и си беше отворил.
— Къде се губиш, новобранец? Арестува ли вече Гутиерес?
— Трябваше да се срещна с един човек да ми каже следа. Можеше да почакам, но реших, че е по-добре да се срещна с него сега. Да приключа тази вечер. И…
— Чудесно, чудесно. Амелия каза, че си претърсвал Таймс Скуеър. Какво откри?
— Неизвестният заподозрян се е измъкнал през задната страна на строежа.
— Знаем. Кажи ми нещо, което не знам.
— Бил е с яке „Кархарт“, от онези кафявите, които носят строителите. И каска. Но сигурно ги е захвърлил. Огледахме района, но не ги намерихме. И не видяхме никой, отговарящ на неговото описание. Нямаше нищо и на камерите за наблюдение в метрото и в оперативния център. Мисля, че се е качил на автобус в северна или в южна посока. Седнал е, за да не се забелязва толкова много високият му ръст. Изпратих съобщение на Пътната полиция. Полицаите ще разпитат всички шофьори, за да проверят дали са видели някой, отговарящ на описанието. Някои автобуси имат видеокамери. Ще прегледат и тях.
— Добре. Какво казаха работниците на строежа?
— Двама души са го видели, но казаха само, че е висок и кльощав. Имал нещо като таблет.
— Неговото оръжие. Това е използвал, за да саботира микровълновата фурна. — Райм дръпна назад количката си и продължи да гледа дъската с уликите. — Мислете, всички. Разсъждавайте. Отговорът е тук. — Очите му уловиха погледа на Арчър. Тя го гледаше и се усмихваше. Линкълн си помисли, че по същия начин беше започнал лекцията си в колежа онзи ден. — Да го открием.