— Коя дума завършва на „ане“ и означава сношение?
Кармела го чу. Ник знаеше, че шегата е за нейна сметка.
— Не знам — отговори той.
— А ти, Луси? — попита Вон и сервитьорката се изчерви. — Той изрева: — Ха! Отговорът е общуване! Схващаш ли?
Тя кимна и се засмя учтиво.
Ник започна да дъвче бързо и се задави.
— По-спокойно. Ще се задушиш и ще умреш… Видя ли? Тя не разбра вица. Не знаеше, че „сношение“ означава и „общуване“. Така общувам с тях.
Господи, седя срещу човек с пистолет. Не, идиот с пистолет.
На Ник не му оставаше нищо друго, освен да се надява за най-доброто.
Той с отвращение изяде няколко залъка, докато преглеждаше имената, които му беше дал Вон. Джаки, Джон, Джони. Бяха общо десет.
— Списъкът не е малък — дъвчейки каза Стан. От устата му покапа дресинг.
— Не. Добър е. Благодарен съм ти. — Имена, няколко адреса и фирми. Нищо не се набиваше на очи. Трябваше да направи още проучвания, но това си го знаеше предварително.
— Според моите момчета — и момичета — тези типове се навъртат във „Фланиган“. Или поне по-рано са ходели там. Не казват с какво се занимават. Схващаш ли? Траят си. Мълчат.
— Да, ясно.
Вон налапа още салата.
— Нали каза, че си гладен? — ухили се той.
— Да, така е. — Ник сдъвка още един залък и го преглътна, полагайки усилия да не повърне. А щяха да му донесат и проклет хамбургер.
Той пъхна списъка в джоба на джинсите си.
И тогава видя човека навън.
Мъж с костюм, който не му стоеше много добре. Прошарена коса. Синя риза, закопчана догоре, вратовръзка. Къса подстрижка. Минаваше покрай ресторанта и гледаше вътре с безразлично изражение на лицето. Спря, присви очи и надникна през стъклото.
Не… О, не… Моля те, Боже.
Ник наведе глава и се втренчи в салатата си.
Още една молба.
Още една молитва.
Не получи отговор.
Вратата на ресторанта се отвори и затвори и Ник чу и усети, че едрият мъж тръгна към сепарето. Право към тях.
Мамка му.
Нямаше значение дали Ник ще погледне новодошлия. Той и без това се беше отправил към тях. Ник реши, че е по-добре да погледне към него. Така щеше да изглежда по-малко виновен. Той го направи и се вгледа в лицето му, като се постара да изглежда равнодушен. Не можеше да си спомни името му, но това нямаше значение, защото знаеше как си изкарва прехраната този човек.
— Виж ти, моят стар приятел Ник Карели.
Мъжът кимна.
Вон го изгледа.
— Как я караш, Ник? Освободиха те от системата, нали? Какво се случи? Престанал си да правиш свирки на надзирателите с хубавите си устни?
Стан преглътна огромен залък от салатата и рече:
— Разкарай се, задник. Ние тук…
Полицейската значка се спря на трийсетина сантиметра от лицето на Вон.
— Какво правите?
Вон, който би получил задължителната една година затвор заради пистолета дори ако нямаше предишни присъди, млъкна и наведе глава над салатата си.
— Извинявай, не знаех. Ти само го тормозиш. Освободили са го от системата? Какво искаш да кажеш?
Стан, разбира се, сигурно се беше досетил, но искаше да надуе балона на невинността си.
Детектив Винс Кал — Ник си спомни името му — отново се обърна към набелязаната си жертва.
— Не ми отговори. Какво правиш тук, Ники?
— Стига, детектив. Остави ме на мира…
— Или да ти дам трети шанс да отговориш на въпроса.
— Вечерям с приятел.
— Надзорникът ти знае ли за това?
Ник повдигна рамене.
— Ако попита, ще му кажа какаото иска да знае. Винаги му казвам. Това е само вечеря. Защо ме тормозиш?
— Свързваш се със старите си приятели, а?
— Виж, не закачам никого. Излежах си присъдата. Сега съм порядъчен гражданин.
— Не, лошите ченгета никога не стават порядъчни. Един път бил ли си лош, винаги оставаш лош. Както няма бивша курва. Тя може да се откаже от бизнеса, но винаги ще си дава гъза за пари. Прав ли съм?
— Искам само да си намеря работа и да продължа с живота си.
— Как е човекът, когото преби, Ник, и заради когото те арестуваха? Чух, че имал мозъчно увреждане.
— Престани, моля те. — Ник нямаше намерение да се оправдава и да обяснява, че е невинен. Ченге като Кал никога нямаше да повярва и това щеше да го раздразни още повече.
Кал се обърна към Вон, който се беше съсредоточил прекадено усърдно в салатата си.
— И кое е приятелчето ти? Как се казваш?
Стан преглътна. На лицето му беше изписано виновно изражение.
— Джими Шейл.
— С какво си изкарваш прехраната, Джими?