— Когато бяхме заедно, бившият ми съпруг и аз, често играехме. Блиц шахмат. Това е разновидност на бързия шахмат. Всеки играч има две минути за ходовете си.
— За всеки ход ли?
— Не, за цялата игра, от първия до последния ход.
Оказваше се, че освен любител на гатанките Арчър е фен и на езотерична разновидност на шаха. Да не говорим, че беше на път да стане и дяволски добър криминалист. Линкълн не можеше и да иска по-интересен стажант.
— Никога не съм играл по този начин — отвърна той. — Обичам да имам време, за да обмисля стратегията си. — Шахът му липсваше. Нямаше с кого да играе. Том нямаше време. Сакс нямаше търпение.
— Играехме и вариант с ограничени ходове — продължи Джулиет. — Целта беше да победиш в двайсет хода или по-малко. Не успеем ли, губим и двамата. Хей, ако искаш да поиграем някой път… Не познавам човек, който да си пада по шаха.
— Може би. Някой път. — Райм гледаше дъските с уликите.
— Брат ми ще дойде чак след петнайсетина минути или повече.
— Чух.
— Не мога да скрия две фигури зад гърба си и да те накарам да избереш черната или бялата — гласът ѝ придоби престорена напевност, — но няма да мамя. Намислила съм си едно число от едно до десет. Четно или нечетно?
Линкълн я погледна. Отначало не разбра.
— Не съм играл от години. Пък и нямам шахматна дъска.
— На кого му трябва дъска? Не можеш ли да си я представиш?
— Играеш наум?
— Разбира се.
Той млъкна.
— Четно или нечетно? — настоя Арчър.
— Нечетно.
— Числото е седем. Ти печелиш виртуалния жребий.
— Ще играя с белите фигури.
— Добре. Аз предпочитам защитната стратегия… Обичам да разучавам противника. Преди да го смажа от бой.
Златната гривна изтрака върху тъчпада, когато пръстите ѝ насочиха инвалидната количка към Райм. Джулиет спря на три крачки от него.
— Няма ограничения за времето, така ли? — попита той.
— Не, но играта трябва да завърши с шах и мат или наравно, в който случай печелят черните фигури, в двайсет и пет хода или по-малко. Иначе…
— Губим и двамата.
— Да. А сега… — Тя затвори очи. — Представям си дъската. Ти? Линкълн продължи да гледа лицето ѝ, луничките, тънките вежди, леката усмивка.
Арчър отвори очи. Той бързо отмести поглед, затвори очи и облегна назад глава. Ясно си представи заредената шахматна дъска и се замисли.
— Пешка от e2 на e4.
— Черна пешка от e2 на e5 — каза Джулиет.
Райм си представи хода.
— Бял кон от страната на царя на f3 — каза той.
— Черен кон от страната на царицата на c6. Представяш ли си го ясно?
— Да.
Арчър определено беше агресивна. Линкълн беше доволен. Тя не се колебаеше. Нямаше обсади и заобикаляне.
— Бял офицер от страната на царя на c4 — каза Райм.
— Черен кон от страната на царицата на d4 — веднага отсече Джулиет.
Сега конят ѝ беше между офицера и пешката на Линкълн. Той се запита колко ли хода са изиграли.
— Шест хода — каза Арчър, несъзнателно отговаряйки на въпроса му.
— Белият кон взима черната пешка на e5.
— А, да, да. Черна царица на g5 — каза Джулиет, придвижвайки най-силната си фигура в средата на полето. Уязвима позиция. Райм се изкушаваше да отвори очи и да види изражението ѝ, но предпочете да се съсредоточи.
Съзря възможност.
— Белият кон взима черната пешка на f7.
Той беше в позиция да вземе топа ѝ. И да се спаси от царя ѝ, защото фигурата се пазеше от офицера ѝ.
— Черната царица взима бялата пешка на g2.
Райм се намръщи. Налагаше се да изостави тактиката си в горния десен ъгъл на дъската. Дръзките ходове на Арчър преместваха атаката на неговата територия, а повечето му фигури дори не бяха в игра.
— Белият топ от страната на царя на f1 — каза той.
— Черната царица взима бялата пешка на e4 — заяви Джулиет с весел глас. — Шах.
Все още със затворени очи, Райм ясно видя накъде води това, подсмихна се и каза каквото трябваше.
— Бял офицер от страната на царя на e2, за да блокира шаха.
И нямаше изненада, когато Арчър обяви:
— Черен кон от страната на царицата на f3. Шах и мат.
Райм огледа мислено дъската.
— Четиринайсет хода, мисля.
— Точно така — потвърди Джулиет.
— Рекорд ли е това?
— О, не. Побеждавала съм в девет хода, а бившият ми съпруг — в осем.
— Играта беше елегантна. — Външно Линкълн Райм, изглежда, умееше да губи, но вътрешно беше изпълнен с твърда решителност това да не се повтаря. — Ще има ли скоро реванш?
След като се упражни.
— С удоволствие.