— Не трябваше. Това не беше правилно.
— Съгласна съм. Но какво общо има това?
— Всичко. Нека ти обясня. Знаеш какво се случи. Линкълн тласна твърде далеч случая „Бакстър“.
— Знам фактите. Какво…
— Остави ме да довърша. Моля те.
Пуласки си помисли, че красотата е странно нещо. Амелия Сакс беше красива както винаги, но сега красотата ѝ беше ледена. Той погледна покрай нея, през прозореца. Не можа да издържи на изпитателния ѝ поглед.
— Прегледах досието на Бакстър. Чел съм го хиляди пъти, всяка дума в показанията, всяко изречение от криминалистическия анализ, всички записки на детективите. Отново и отново. Открих нещо, в което няма логика. — Пуласки се наведе напред и въпреки факта, че прикритието му беше разкрито и мисията му — застрашена, защото според правилата Амелия трябваше незабавно да ѝ сложи край, почувства прилива на адреналин от това, че е на лов, който още не е свършил. — Да, Бакстър беше престъпник. Но той беше само богаташ, който прецакваше други богаташи. В крайна сметка — безобиден. Пистолетът му беше сувенир. Нямаше патрони вътре. Барутният нагар имаше неясни и неопределени източници.
— Знам всичко това, Рон.
— Но не знаеш за Один.
— Кой?
— Один. Не съм сигурен кой е той, чернокож или бял и на колко е години. Знам само, че има връзки с бандите в източен Ню Йорк. Споменаваше се за него в записките на единия от детективите, които са работили по случая „Бакстър“. Бакстър е бил гъст с Один. Говорих с детектива. Не е проследил дирите на Один, защото Бакстър е бил убит и разследването било прекратено. Отделите „Банди“ и „Наркотици“ не са чували името. Один е загадъчен човек. Но аз поразпитах на улицата и най-малко двама души казаха, че са чували за него. Свързан е с някаква нова дрога. Нарича се кеч. Чувала ли си я?
Сакс поклати глава.
— Може би я е прекарвал от Канада или Мексико. Може би е финансирал канала. Или дори я е произвеждал. Вероятно това е била причината да убият Бакстър. Не е било случайно затворническо сбиване. Бил е взет на прицел, защото е знаел твърде много за този наркотик. Както и да е, работя под прикритие… Неофициално, по собствена инициатива. Подшушнах тук-там, че се нуждая от дрогата, която прави Один. Твърдях, че адски ме боли главата. — Пуласки почувства, че се изчервява. — Господ ще ме накаже за това. Но имам белег и хората ми повярваха, че се нуждая от онази дрога, каквато и да е тя.
— И?
— Искам да докажа на Линкълн, че Бакстър изобщо не е невинен. Той е работил с Один, финансирал е производството или вноса на кеч. Че Бакстър може би е използвал пистолета. Че заради мръсотията, в която се е забъркал, умират хора. — Рон поклати глава. — И Линкълн ще осъзнае, че не се е провалил, и ще се върне на работа.
— Защо…
— Не казах на никого ли? Защо съчиних историята? Ти на мое място какво би казала? Да се откажа? Неофициална операция под прикритие, да харча собствените си пари, за да купувам наркотици…
— Какво?
— Само веднъж. Купих малко оксиконтин. Пет минути по-късно го изхвърлих в канала. Но трябваше да извърша покупката. Да внуша доверие. Не обвиних в незаконно притежание на оръжие един бандит, за да гарантира за мен. Стъпвам по тънък лед, Амелия.
Той погледна папката с разследването на Гутиерес и си помисли: Постъпих глупаво. Къде ми беше умът!
— Близо съм, наистина съм близо. Платих две хиляди долара за следа към този Один. Имам чувството, че планът ми ще проработи.
— Знаеш какво казва Линкълн за чувствата.
— Сега, след като той помага в случая с Неизвестния заподозрян 40, спомена ли, че може отново да работи за полицията?
— Не. Каза ми, че нищо не се е променило. — Сакс направи гримаса. — Той работи с нас предимно за да събере аргументи за гражданско дело заради Санди Фромър.
Изражението на Пуласки остана каменно.
— Иска ми се да не беше научила това, Амелия, сега знаеш. Само че няма да спра. Казвам ти го направо. Трябва да го направя. Няма да позволя на Линкълн да се оттегли, без да се съпротивлявам.
— Този Один в източен Ню Йорк ли се подвизава?
— И в Браунсвил, и в Бедфорд-Стайвесънт.
— Най-опасните райони на града.
— Грамърси Парк ще е не по-малко опасен, ако те застрелят там.
Сакс се усмихна.
— Не мога ли да те разубедя?
— Не.
— Тогава ще забравя всичко по въпроса при едно условие. Ако не се съгласиш, ще те докладвам и ще те отстранят от работа за един месец.
— Какво условие?
— Не искам да разследваш сам. Отидеш ли на среща с Один, искам някой да дойде с теб. Познаваш ли някого, който може да ти пази гърба?