Не казвам нищо. Няма смисъл. Никакви остроумни забележки, никакъв шанс за последни думи. Хората стават зли в такива моменти. Забивам заобления край на чука в слепоочието на Едуин. Също като Тод Уилямс, докато отивахме да пийнем нещо, за да отпразнуваме нашето съвместно начинание да прочистим света от интелигентни продукти. Твърде интелигентни, за да не ни застрашават.
Хряс, хряс.
Костта се разцепва. Бликва кръв.
Той се свлича на земята и се гърчи. Очите му се разфокусират. Изваждам чука — не е лесно — и правя същото отново. И отново.
Едуин престава да се гърчи.
Поглеждам към улицата. Няма пешеходци. Минават няколко коли, но ние сме навътре в тъмните сенки.
Завличам горкия Едуин до изоставения склад, отварям изкривената шперплатова врата на стаичката за доставки и го вмъквам вътре. След това приклякам и взимам телефона му. Защитен е с парола, но това няма значение. Познах го от снощи. Алиша и аз правехме любов на дивана, до аквариума с рибките. Погледнах монитора на камерата за наблюдение и видях Едуин, който се прибираше вкъщи пиян, както в повечето нощи, да стои пред вратата ми и да записва звуците, които издавахме. Не казах на Алиша. Щеше да се разстрои. Тя и без това постоянно е разстроена.
Знаех обаче, че трябва да разбия черепа на Едуин заради онова, което беше направил. Бях убеден. Не че имаше улики, които можеше да бъдат използвани, за да ме проследят, а защото постъпката му — да ни записва — беше жестока. Постъпка на Безочлив.
И това беше достатъчна причина този човек да умре. Искаше ми се да беше почувствал по-силна ноцицептивна болка, но не може да имаш всичко.
Разбих и мобилния му телефон — не мога да извадя лесно батерията на тези модели — и по-късно ще го изхвърля.
Забелязвам няколко заинтригувани плъха наблизо. Предпазливи, но душат. Струва ми се, че те са добър начин за унищожаване на доказателства — гладни гризачи, които поглъщат всяка микроследа от трупа.
Излизам на тротоара и вдишвам дълбоко. Въздухът е малко мръсен в тази част на града, но пак е освежаващ.
Денят е хубав…
И скоро ще стане още по-хубав. Време е за главното събитие.
— Стани — заповяда Джон Пероне, приглаждайки гарвановочерната си коса. Боядисваше ли я? Вероятно.
Ник знаеше процедурата. Надигна ризата си и бавно се завъртя. Събу панталона и бельото си. Погледът на Пероне се плъзна надолу по тялото му. Смаян ли беше? Изумен? Много мъже се впечатляваха.
Ник се закопча, вдигна ципа си и напъха ризата в панталона си.
— Изключи телефона си. И извади батерията.
Ник го направи и ги сложи на бюрото.
Погледна към вратата. Мъжът с тирантите беше там. Ник се запита докога ще остане.
— Всичко е наред, Ралф — каза Пероне. — Чист е.
Ник се втренчи в очите на Ралф, докато онзи се обърна и излезе от стаята, а после отново насочи вниманието си към Пероне.
— Нека свържем точките, Джон. Един мой приятел откри един твой приятел — Норман Ринг, в момента гост на щатския затвор. Излежава присъда от пет до осем години в „Хилсайд“. Спечелил си е сериозна присъда, защото се е съгласил да мълчи, когато можеше да те изпее. Но знам достатъчно, за да свържа двама ви.
— Господи, пич. Мамка му. — Зачервеното от голф и слънчеви бани лице на Пероне се зачерви още повече под боядисаната му коса.
— Всичко е написано в писмо до моя адвокат, което ще бъде отворено в случай, че с мен се случи нещо. Схващаш останалото, нали? Затова, нека не се възмущаваме или буйстваме. Или да натиснем спусъка на пистолета. Нека говорим само за бизнес. Не си ли си задавал въпроса откъде е дошла стоката, която си откраднал?
— „Алгонкуин Транспорт“? — Пероне се успокои малко. — Чаках да се появи някой, но не дойде никой. Какво можех да направя? Да пусна обява ли? Намерени оксиконтин, оксикодон и пропофол на стойност два милиона кинта. Обадете се на този номер.
— Не се е случило нищо лошо. Но е време за моите пари.
— Не беше необходимо да нахлуваш като шибания Кръстник.
Ник се намръщи.
— При цялото ми уважение, Джон, какво се случи със собственика на склада, където оставих боклуците? Стан Редман?
Пероне се поколеба.
— Нещастен случай. На строеж.
— Чух, че си го погребал жив, след като се опитал да премести стоката по собствена инициатива.
— Не си спомням такова нещо.
Ник го стрелна с ироничен поглед.
— А сега парите. Спечелих ги. И се нуждая от тях.
— Предлагам шестстотин хиляди.
— Не преговаряме, Джон. Дори да си отишъл при най-неотстъпчивия търговец на крадени вещи в града, ти си изпрал петдесет и пет процента. Това е повече от милион. А се обзалагам, че не си го направил. Ти изобщо не си падаш по отстъпките. Продал си стоката на улицата и вероятно си спечелил чисти три милиона.