Огледаха стаята.
Вътре нямаше хора.
Но имаше заредени капани.
Хелър посочи тънка жица, прикрепена за валчестата дръжка на вратата. Ако бяха разбили вратата, жицата щеше да се разхлаби и да освободи кутия за мляко от един галон, срязана хоризонтално и пълна с бензин, който щеше да се излее върху нагорещена плоча, димяща върху работен тезгях до прозореца, плътно закрит с дебели щори.
Полицаите влязоха и разглобиха самоцелното устройство. След това провериха стаята и свързаната с нея баня.
Хелър се обади на Хауман по предавателя.
— Екип А. Жилището проверено. Няма вражески елементи. Екип Б, докладвай.
— Екип Б до водача на Екип А. Отзад няма вражески елементи. Ще проверим другите апартаменти. Край.
— Прието.
— Сакс — разнесе се в слушалката ѝ и Амелия се изненада, че чува спокойния глас на Райм. Не знаеше, че той се е включил на честотата на тактическия екип.
— Райм, той е избягал. Уплашил се е. Трябваше да задържим превантивно хлапака от „Занаятчийство за всеки“, за да не му позволим да говори. Сигурна съм, че той е предупредил Грифит.
— Това е естеството на демокрацията, Сакс. Не можеш да завържеш и да запушиш устата на всеки, който трябва да бъде завързан и със запушена уста.
— Тук има доста неща. Не е взел много багаж, когато е офейкал. Ще намерим нещо и ще го спипаме.
— Направи оглед, Сакс, и се върни скоро.
49.
Час по-късно Амелия беше на прага на апартамента на Върнън Грифит и се потеше в защитното облекло.
Тя четеше на глас от тетрадка.
Проблемът е самото общество. Хората искат да консумират и да консумират, но нямат представа какво означава това. Съсредоточаваме се върху събиране на предмети. С други думи, вечерята БИ ТРЯБВАЛО да е за това хората да се събират и да общуват в края на работния ден, а не да имаш най-добрата фурна, най-добрия миксер, най-добрия блендер, най-добрата кафемашина. Фокусираме се върху тези неща, а не върху нашите приятели!!! Не върху нашето семейство.
— Там ли си, Райм?
— Да. Това е високопарно бръщолевене. Като останалите послания, написани от Народния пазител.
— Това е целият му манифест. Заглавието е „Стоманената целувка“.
Колко поетично, помисли си Сакс.
Тя върна тетрадката в плика за веществени доказателства.
— Намерих много улики. Писмени. Лон проучва личните му данни. Грифит е продал фамилната си къща в Манхасет и засега не откриваме други жилища. Лон ще каже на хората си да проверят публичните архиви.
— Има ли пръстови отпечатъци на някой друг?
— Да. Предполагам, че са на жена. Или на дребен мъж. Но вероятно женски. Намерих дълги руси косми. Грифит, изглежда, се е изрусил, със сиви кичури. А какво показа алтернативният източник на светлина? Той е водил доста активен сексуален живот. Много заето момче.
Алтернативният източник на светлина разкриваше телесни течности, невидими за невъоръжено око.
— Значи има гадже.
— Но няма следи, че тя е живяла тук. Няма женски дрехи, козметика или тоалетни принадлежности.
— Той може би е при нея в момента — измърмори Райм. — Къде ли е тя? Веднага донеси тук отпечатъците, Сакс. Ще ги проверим в ИАСРО. Искам да направим пробив.
— Ще дойда след половин час… — Телефонът ѝ иззвъня. Амелия познаваше номера на диспечерската служба на Нюйоркската полиция. — Детектив Сакс.
— Амелия, обажда се Джен Котър. Исках да знаеш, че има обаждане на 911 за нападение в западната част на Среден Манхатън. Жертвата е ранена, но жива. Полицаите, пристигнали на мястото, казаха, че разпознала нападателя. Върнън Грифит.
— Коя е жертвата?
— Алиша Морган. Четиридесет и една годишна. Не знам точно каква е връзката между нея и извършителя, но те се познават.
— Тя там ли е или в болница?
— Доколкото знам, все още е там. Случило се е току-що.
— А извършителят?
— Избягал е.
— Кажи ми адреса.
— Западна тридесет и девета улица номер 432.
— Кажи на полицаите на мястото, че идвам. Искам да говоря с пострадалата. Ако я откарат в болница, кажи ми в коя.
— Добре.
Сакс съобщи на Райм за развитието на нещата и забърза към колата си. Петнайсетина минути по-късно тактическите екипи на Амелия и Хауман спряха на ъгъла на Осмо авеню и Трийсет и девета улица, пред пететажна жилищна сграда.
Малко вероятно беше Грифит да е наблизо, но тъй като очевидно беше психически лабилен, ако не и болен, можеше и да е останал след нападението. Ето защо дойдоха и въоръжени командоси.