Обикновено става така, когато гаджето ти се опитва да те пребие до смърт с чук.
Линкълн огледа нещата, събрани в апартамента на Грифит. За разлика от предишните местопрестъпления тук имаше истинско съкровище.
— Но първо документацията — каза Райм. — Извадихте ли късмет с недвижими имоти, редовни билети за някъде, самолетни или влакови?
Сакс отговори, че засега не са открили нищо.
— Прегледах банковата и финансовата информация. Алиша каза, че той продал къщата на Лонг Айлънд, но никъде няма данни да си е купил друг имот. Банките, компаниите за кредитни карти, застрахователните компании, данъчните служби — всичките са изпращали извлечения и писма до пощенска кутия в Манхатън. Грифит имал бизнес — продавал изработени от него миниатюри и мебели за кукленски къщи. Обаче въртял търговията от апартамента си, не от офис или работилница.
Арчър забеляза късче хартия в прозрачно найлоново пликче.
— Това може да е друга потенциална жертва. В Скарсдейл.
Луксозното предградие северно от Ню Йорк несъмнено беше пълно с модерни продукти, снабдени с контролери „Дейта Уайз 5000“, собственост на богати консуматори, каквито Върнън Грифит мразеше.
— Бойлер „Хендерсън Комфърт-Зон Делукс“ — прочете Джулиет от бележката.
Райм прегледа списъка на продуктите с вградени контролери „Дейта Уайз“. Да, бойлерът беше един от тях.
— Кой живее там?
— Не пише в бележката. На този етап разполагаме само с адреса. Грифит беше идентифициран, затова се съмнявам, че ще предприеме ново нападение, но от друга страна, той е фанатик. Затова кой знае? — Райм помоли Амелия да се обади в Уестчестър Каунти да изпратят полицаи да обсадят къщата. — И разбери кой живее там, Сакс.
Тя провери в базата данни на агенция МПС и след минута имаше отговора. Уилям Мейър, управител на хедж фонд. Той беше приятел на губернатора и имаше няколко статии за него, в които се намекваше за политическите му амбиции.
— Бойлер, така ли? — попита Арчър. — Какво мислите, че ще направи? Ще нагрее водата и ще ощави някого до смърт под душа? Тод Уилямс беше написал в блога си нещо подобно, спомняте ли си? Или може би ще увеличи налягането и ще затвори клапан и когато някой отиде да види какво не е наред, ще го взриви? Стотици литри нагрята до двеста градуса вода? Боже!
Тя приближи инвалидната си количка и огледа шестте найлонови пликчета с миниатюри. Мебели, бебешки колички, часовник, викторианска къща. Бяха направени много добре.
Райм също ги разгледа.
— Много го бива. Да видим дали е взимал уроци някъде.
Сакс, изглежда, също се беше сетила за това.
— Поръчах на колегите от Главното управление да проверят задълбочено биографията на Грифит. Може да открият някоя работилница, в която е ходил, или училище, в което е учил наскоро. — Амелия изведнъж се намръщи и взе една малка играчка. — В това има нещо познато. Какво е?
Линкълн присви очи и се втренчи в играчката.
— Прилича на заряден сандък, който артилеристите теглят с оръдието. Там държат боеприпасите.
Сакс се вгледа по-внимателно. Райм не добави нищо повече. Остави я да разсъждава самостоятелно. Той забеляза, че Джулиет също се въздържа от въпроси за нишката на мисълта на Амелия.
— Свързан е с един случай — каза накрая Сакс, без да откъсва очи от зарядния сандък. — От последните два месеца.
— Но не с Неизвестния заподозрян 40?
— Не. — Мисълта закръжа за миг и отлетя. Амелия въздъхна отчаяно. — Може да е бил някой от моите или на друг от Главното управление, материалите по чието разследване съм видяла. Ще проверя. — Тя извади изящното творение от найлоновото пликче и го постави върху лист за анализ. Направи му снимка с телефона си и я изпрати. — Ще накарам някого в лабораторията в Куинс да прегледа списъците с уликите, събрани през последните няколко месеца, и да види дали ще изникне нещо. Да се надяваме, че с това ще се справят по-добре, отколкото с изгубените салфетки от „Уайт Касъл“. Сакс прибра играчката в пликчето. — Добре, вие двамата продължавайте тук. Аз ще отида в дома на Алиша. И в склада, където Грифит е убил Бойл. Ще направя оглед.
Амелия излезе и след малко в Сентръл Парк Уест отекна мощният рев на двигателя на форда ѝ. Разтресе дебелите стъкла на единия от големите прозорци в дневната. Един сокол вдигна глава от гнездото си на перваза на прозореца, явно ядосан от звука, който обезпокои малките му.
Райм отново насочи вниманието си към миниатюрите и си помисли: защо талантлив човек, който изработва такива красиви неща и притежава такива умения, става убиец?