Защото беше видял снимката на жената, на която се усмихваше в момента, в един от репортажите в пресата за делото срещу „Ю Ес Ауто“. Райм намери страницата и я погледна. Снимката показваше жена с черна рокля, която излизаше от съд в Лонг Айлънд. Той не я позна, докато тя стоеше пред външната врата, иначе нямаше да ѝ отвори. Когато Алиша попита дали има някой, който да ѝ донесе вода, Линкълн се готвеше да каже, че помощникът му е в задната стая с друг полицай, но Арчър провали замисъла му.
Алиша Морган беше съдила „Ю Ес Ауто“ и „Системи Патерсън“ за смъртта на съпруга си и за своите наранявания, изгаряния и дълбоки разкъсвания, когато горивната система на автомобила, шофиран от мъжа ѝ, се беше запалила и бяха катастрофирали. Райм видя белези над високата яка на блузата ѝ.
Линкълн вече имаше ясна представа какво се е случило. Алиша беше наела Върнън Грифит да убие онези, замесени в производството, маркетинга и продажбата на дефектната кола, и Валъри Мейър, адвокатката им. Или вместо заплащане Алиша беше прелъстила Грифит, за да ги убие вместо нея. Огледът на Сакс в апартамента му беше разкрил значителна сексуална активност. Грифит и Алиша се бяха изненадали, когато Райм и екипът му ги идентифицираха, и бяха измислили нов ендшпил — бяха организирали „нападение“ пред свидетел, домоуправителя на сградата, с добавка разбита скула.
И каква беше причината за това?
Преди всичко, да премахнат всякакви подозрения, че Алиша е замесена.
Но тогава защо беше дошла тук?
А, разбира се. Алиша имаше свой план. Тя щеше да открадне доказателствата, които можеше да я уличат, а после да убие Райм и всеки друг в къщата и да подхвърли други улики, които щяха да уличат Върнън в убийствата. След това щеше да се срещне с него и да го убие.
И доволна, че е отмъстила на автомобилната компания, Алиша Морган щеше да бъде свободна.
Линкълн предполагаше, че в чантата ѝ има пистолет. Сега обаче, след като бе видяла, че жертвите ѝ са инвалиди, тя вероятно щеше да използва някой от инструментите на Грифит, за да убие Райм и Арчър.
Мел Купър щеше да дойде едва след няколко часа. Сакс също. Том щеше да се върне вероятно след два часа и нещо. Алиша разполагаше с много време за убийствата.
И все пак Райм трябваше да опита. Той погледна часовника.
— Амелия… детектив Сакс… ще се върне всеки момент. Тя е много по-добра в разпитите от мен.
Алиша показа съвсем слаба реакция. Разбира се, вероятно преди малко беше говорила със Сакс и знаеше, че полицайката няма да дойде скоро.
Райм погледна покрай нея и каза на Джулиет Арчър:
— Изглеждаш уморена.
— Така ли?
— Мисля, че трябва да отидеш в другата стая и да се опиташ да поспиш. — Райм погледна Алиша. — Състоянието на госпожица Арчър е по-сериозно от моето. Не искам тя да се преуморява.
Арчър леко кимна и придвижи пръст по тъчпада. Инвалидната количка се обърна.
— Мисля, че ще го направя, ако не възразяваш.
Тя се отправи към изхода.
Алиша обаче препречи пътя ѝ. Количката спря.
— Какво… какво правите? — попита Джулиет.
Алиша погледна Арчър така, сякаш беше досадна муха, сграбчи я за яката, издърпа я от количката и я пусна да се свлече на пода. Главата на Арчър се удари в дъските.
— Не! — извика Райм.
— Трябва да бъда изправена! — отчаяно заяви Джулиет. — Състоянието ми…
В отговор Алиша я ритна в главата.
На пода потече кръв. Арчър лежеше неподвижно, със затворени очи. Линкълн не можеше да разбере дали тя диша или не.
Алиша отвори чантата си, извади сини латексови ръкавици, пристъпи напред и изтръгна тъчпада от количката на Райм, а след това се приближи до плъзгащите се врати на дневната, затвори ги и ги заключи.
Бръкна в чантата си и извади макетен нож, който разбира се, беше на Върнън. Измъкна го от пластмасовото му пликче, насочи острието към Райм и тръгна към инвалидната му количка.
53.
— Знам за теб, Алиша. Направихме връзката между жертвите на Грифит и съдебното дело срещу „Ю Ес Ауто“. Видях снимката ти в една от статиите.
Думите му я накараха да спре. Тя наклони глава настрани и се замисли за последиците.
— Веднага се досетих, че ти и Грифит сте инсценирали нападението в твоя апартамент — продължи Райм. — Ти си се погрижила домоуправителят да чуе караницата ви и да дойде да те спаси. Щом те видях навън, натиснах специален телефонен код. Бързо избиране за спешни случаи.
Алиша погледна към компютъра и започна да трака по клавиатурата, докато намери списъка с обажданията. Нямаше изходящи обаждания през последните десетина минути, а най-скорошното повикване не беше до 911 или диспечера на полицията, а до адвокатската кантора на Уитмор. Тя набра повторно номера, чу по високоговорителя безпристрастния глас на секретарката: „Адвокатска кантора“ и затвори.