— След няколко месеца всички ще забравят за това — продължи Селито. — Ще се върнеш към ежедневната си работа. Ако се бориш, нещата ще се проточат. Те не искат това. Може да те изолират за дълго време. Знаеш как работи системата, Амелия.
— Това са глупости, Лон — презрително заяви Райм.
— Аз го знам, ти го знаеш и те го знаят. Разликата е, че на тях не им пука.
— Но ние трябва да приключим случая „Грифит/Морган“.
— Решението влиза в сила веднага.
Сакс съблече лабораторната си престилка и я замени с тъмносивото си сако, скроено да приляга на фигурата ѝ и пистолета ѝ „Глок 17“. Райм смяташе, че ушиването му е било сложно.
— Предполагам, че моментът не е от най-лошите — с безразличен гласа каза тя. — Ще имам възможност да се грижа по-добре за майка си през следващите две седмици. Може би е благословия.
Но разбира се, не беше. И Райм видя, че Сакс изобщо не мисли така. Предстояха ѝ три месеца на бездействие и нервно напрежение и тя беше адски вбесена. Линкълн беше сигурен в това, защото и той би се чувствал така при тези обстоятелства. Кучетата, конете и хората са създадени да работят. Без работа ние сме принизени, понякога необратимо.
— Трябва да я закарам в болницата — каза Амелия и излезе от къщата.
Райм чу, че външната врата се затвори, и не след дълго забръмча големият мотор на ториното ѝ. Не се изненада, че Сакс не форсира двигателя. Амелия Сакс отприщваше конските сили на автомобила от радост, никога от гняв.
62.
Отначало Линкълн Райм не позна мъжа, който влезе в дневната му и погледна ядосано Том. Защо не го беше предупредил, че е дошъл непознат?
След няколко секунди обаче осъзна, че това е Евърс Уитмор, превзетият, словоохотлив адвокат с изискан почерк и още по-изискани маниери.
Причината, че не го позна веднага, беше, че Уитмор се беше издокарал неузнаваемо — сив вълнен панталон, синя карирана риза без вратовръзка и дебела вълнена зелена жилетка (и трите ѝ копчета бяха закопчани в най-добрия стил на баща от ситуационна комедия от петдесетте години, който търпеливо понася палавите, но безобидни лудории на децата си). На главата си имаше шапка за голф „Тайтлист“ в яркозелено и жълто.
— Господин Райм.
— Господин Уитмор. — Линкълн се беше отказал да се обръща към него на малко име.
Адвокатът видя, че Райм оглежда дрехите му.
— След един час ще бъда треньор във футболен мач. На синовете ми.
— О, вие имате семейство. Не знаех.
— Предпочитам да не нося венчалната си халка през повечето време, защото издава факт за мен на опониращия адвокат. Самият аз не бих използвал тактически лична информация за друг адвокат, но някои не мислят така. Сигурен съм, че това не ви изненадва.
— Казахте синове?
— Имам и дъщери. Три момчета и три момичета.
Еха!
— Момчетата са трима близнаци и всичките са в един футболен отбор. Това обърква противниците. — Уитмор се усмихна.
Райм се замисли дали това е първата му усмивка, откакто го познава. Във всеки случай беше лека и кратка.
Адвокатът се огледа наоколо.
— Къде е детектив Сакс?
— В болницата. Ще оперират майка ѝ. Ще ѝ поставят байпас.
— О, боже! Обади ли се?
Райм поклати глава.
— Още не, но тя е борбена. Ако това е показателно за добра прогноза.
Педантичният адвокат, който възприемаше дословно нещата, изглежда, не разбра.
— Когато говорите с детектив Сакс, предайте ѝ моите най-добри пожелания. И на майка ѝ.
— Ще го сторя.
— Разбрах, че сте имали сблъсък със заподозрения.
— Да. Аз не бях ранен. Джулиет Арчър пострада, но не е сериозно.
Без да разкопчава дебелата си вълнена жилетка, Уитмор седна благоприлично на стола и сложи на коленете си куфарчето, което носеше. Щракна два пъти ключалките и вдигна капака.
— Опасявам се, че имам лоши новини. Съжалявам, но поръчах на моя следовател да прегледа щателно финансите на Алиша Морган и Върнън Грифит. Тя има спестовна сметка на стойност около четиридесет хиляди долара, а той има сто петдесет и седем хиляди, плюс пенсионна осигуровка, но е защитена срещу кредитори.
— Общо около двеста хиляди.
— Ще заведа иск, но ако има и други ищци, а ви уверявам, че ще има, сумата ще трябва да бъде разпределена между всички оцелели пострадали, роднини и членове на семействата. Съпругата на Ейб Бенкоф. Роднините на Тод Уилямс. Претенции ще има дори дърводелецът, който беше ранен в бродуейския театър.
— И хората, съсипани завинаги, защото не могат да се качат на ескалатор — добави Райм, имайки предвид многобройните клиенти, за които беше споменала Джулиет Арчър в началото и за които Уитмор бе прогнозирал, че ще се наредят на опашка с шапки в ръка.