— И така, „Микросистеми“. Фирма на Виней Чаудари, собственик и главен изпълнителен директор. Номер едно производители на интелигентни контролери в страната. Приходи два милиарда долара годишно.
— Леле, това много помага — иронично подхвърли Уитмор.
— По принцип контролерът представлява малък компютър с мобилна или безжична връзка или блутут, вграден в машината или уреда, който управлява. Всъщност е доста елементарно. Да речем, че е монтиран в готварска печка. Контролерът е онлайн в облачен сървър на производителя на печката. Собственикът на уреда има приложение в смартфона си за връзка с печката от всяка точка на света. Регистрира се в сървъра и може да изпраща или да получава сигнали от контролера — да изключва или да включва печката. Производителят също е онлайн с печката, за да събира данни от контролера — потребителска информация — диагностика, график за под дръжката, неизправности. Може да бъде предупреден дори за изгоряла лампа във фурната.
— Имало ли е досега проблеми с контролера „Дейта Уайз 5000“? — попита Купър. — Например да се активира, когато не трябва?
— Не открих нищо, докато си играех на рулетка с Гугъл. Дайте ми малко време и може да намеря повече.
— Тогава какво е отворило капака? — зачуди се Райм. — Заблуден сигнал е подал команда на контролера да отвори капака? Нещо в самия мол? Или от облака? Или „Дейта Уайз“ е направил късо съединение и само е изпратил командата за отваряне?
Арчър отмести поглед от компютъра.
— Открих нещо. Вижте. В един блог отпреди два месеца. „Социално инженерство“. Актуализира се всяка секунда, не месечно или седмично. Поне така пише. Обаче не става точно така.
— Понякога си прекадено умен, за да е за твое добро — отбеляза Линкълн.
Той и другите прочетоха следното:
Опасностите от Интернета на нещата (ИНН)
Ще бъде ли потребителското пресищане нашата смърт?
От саморазпенващ се сапун до контролирани порции калорично специфични ястия, доставяни по домовете на потребителите навреме за вечеря, производителите все повече пласират на пазара продукти, предназначени да контролират живота на хората. Оправданието е, че те помагат на заети професионалисти и семейства да пестят време — и в някои случаи пари — и да улесняват живота си. В действителност много от тези неща са само отчаяни опити да пълнят джобовете на компании, изправени пред пазари, преситени с конкурентни продукти или на които не съществува разлика в търговските марки.
Но факторът целесъобразност има и тъмна страна.
Говоря за нещо, което се нарича Интернетът на нещата, или ИНН.
Хиляди уреди, инструменти, отоплителни и климатични системи, превозни средства и индустриални продукти, спортни контролни табла̀ и други позволяват на потребителите да имат дистанционен достъп до тях. Това съществува от няколко години под формата на домашни системи за наблюдение, в които видеокамерите всъщност са миникомпютри, свързани с вашата безжична мрежа или мобилния ви телефон. Когато отсъствате от дома си, регистрирате се в някой интернет сайт — предполага се, че е сигурен — и се уверявате, че в дневната ви не се промъкват крадци, или проверявате какво прави детегледачката.
Днес разпространението на тези „вградени устройства“ (тоест съдържащи компютърна техника) нараства неимоверно много.
Те ни помагат да пестим пари и правят живота ни много по-удобен.
Сега може да включите фурната си дистанционно, да увеличите градусите, докато се прибирате вкъщи, да кажете на вратата си да се отвори, когато дойде водопроводчикът (и да го наблюдавате как работи чрез охранителната си камера!), да подгреете колата си в дни с минусови температури… Колко удобно! Какво лошо може да има в това?
Кой може да го оспори?
Ами аз.
Нека ви разкрия две опасности:
Първо: В безопасност ли са данните ви?
Начинът, по който работят интелигентните системи за контролиране, е уредите в дома ви да са онлайн в облачни сървъри, управлявани от производителите на уредите. Докато ви „уверяват“, че вашето лично пространство е важно, всичките събират информация за експлоатационните качества на продукта си и вашата потребителска история, често без вие да знаете. Информацията редовно се продава на събирачи на данни. Полагат се известни усилия самоличността ви да се запази в анонимност, но само се замислете за следното. Миналата седмица тринайсетгодишно хлапе от Фресно е хакнало имената, адресите и номерата на кредитните карти на всички собственици на фурна „Дженерал Хийтинг“, снабдена с интелигентен контролер. Били са му необходими само шест минути, за да изтегли информацията от интернет.