Влизането вътре обаче се оказа по-сложно, отколкото предполагаше. Проблем с гравитацията. Сакс наведе глава и сви рамене. Задникът ѝ се подаде в празното пространство и започна да я тегли назад.
Не…
Поне ръцете ѝ държаха здраво рамката — там, където не бяха останали стъкла. Опитай странично. Амелия се изви надясно, провря вътре левия си крак и после премести тежестта си върху него. Протегна ръце и потърси нещо, за което да се хване. Докосна метален шкаф. Гладък, без дръжки. Сакс напипваше само едната му страна. Спомни си предаване за скално катерене по „Дискавъри Чанъл“ и си представи как катерачите вкопчват пръсти в мънички процепи и отпускат цялата си тежест. Тя премести ръката си към задната страна на шкафа, вмъкна пръсти между метала и стената и започна да прехвърля тежестта си вътре.
Повратна точка.
Няколко сантиметра. Запази равновесие.
Изтласкай се. Сега.
Амелия се прекатури в стаята и падна върху натрошените стъкла на пода.
Не се поряза. Е, поне нищо сериозно. Почувства болка в коляното — ставата, която я измъчваше с артрит допреди операцията. Сега болката се беше завърнала благодарение на падането. Сакс обаче се изправи и стъпи на проблемния крак. Движеше го свободно. Погледна пушека, който проникваше на кълба изпод вратата. В офиса беше горещо. Възможно ли беше пламъците да са се издигнали толкова бързо и да изгарят дъбовите дъски под краката ѝ?
Амелия се закашля силно. Намери неотворена бутилка минерална вода, отвъртя капачката и отпи. Пак се изплю.
Бързо огледа стаята и забеляза три шкафа и лавици, отрупани с хартия във всевъзможни форми — списания, вестници, разпечатки, бюлетини. Всичките силно запалими. Прерови ги и видя, че съдържат предимно статии на теми като опасностите от събирането на данни, нахлуването на властите в личния живот на хората и кражбата на самоличност. Не откри нищо, свързано с контролерите, за които бяха говорили Райм и Уитмор, нито нещо друго, което би мотивирало заподозрения да убие Уилямс.
Пламъците се промъкнаха изпод перваза на дюшемето в ъгъла. В отсрещната страна на стаята друг огнен език облиза кашон и без да се бави, го запали.
Сградата отново изскърца и лакът на вратата се разтопи и потече.
Амелия се стресна, когато чу друг звук. Прозорецът срещу онзи, през който се беше вмъкнала, в предната страна на сградата се разби. Сакс светкавично извади пистолета си, въпреки че го направи инстинктивно, защото знаеше, че новодошлият не е заплаха, а човек, на когото се надяваше за спасение. Тя кимна на пожарникарката, която безстрашно стоеше на стълбата, свързана с камион, спрял на дванайсет-тринайсет метра долу.
Жената насочи горната част на стълбата на трийсетина сантиметра от перваза на прозореца на офиса и извика:
— Сградата ще рухне всеки момент, детектив! Тръгвайте! Веднага!
Ако разполагаше с един час, Амелия щеше да прегледа документите и да открие нещо, което може би щеше да ги доведе до мотива на заподозрения, предишни и бъдещи жертви и самоличността му. Тя направи единственото възможно. Грабна лаптопа, изтръгна кабела за захранването и без да има време да отвинтва жиците, които го свързваха с монитора, ги сряза с джобния си нож.
— Оставете го — каза пожарникарката през маската на устата и носа си.
— Не мога — отвърна Сакс и забърза към прозореца.
— Ще ви трябват и двете ви ръце!
Постройката изскърца и подпорните ѝ греди се прекършиха.
Амелия стисна под мишница компютъра и се покачи на стълбата, използвайки само дясната си ръка. Кръстоса крака около ръба и стъпалото на стълбата. Всеки мускул в тялото ѝ се схвана. Но се държеше.
Операторът долу ги отдалечи от сградата. Офисът, от който Сакс се беше измъкнала преди секунди, изведнъж избухна в пламъци.
— Благодаря! — извика тя. Жената или не я чу заради бученето на огъня, или беше ядосана, че Амелия не я послуша, и не отговори.
Стълбата постепенно започна да се прибира. Намираха се на шест-седем метра над земята, когато се разтресе, и Сакс най-после беше принудена да пусне лаптопа, за да не полети към улицата.
Компютърът падна на тротоара и се отвори, разпръсквайки дъжд от пластмасови парчета и клавиши в десетина посоки.
Час по-късно Линкълн Райм и Джулиет Арчър бяха до една от масите за улики. Мел Купър беше наблизо. Евърс Уитмор стоеше в ъгъла и говореше едновременно по двата си мобилни телефона.
Те чакаха уликите от изгорялата сграда, която се беше срутила напълно в купчина от димящи отломки, разтопена пластмаса, стъкло и метал. Сакс беше поръчала багер да разкопае развалините и Райм се надяваше, че е останало нещо от запалителното устройство.