Или пък да подминат случая. Сделката очевидно не беше толкова голяма. Русокосият можеше да си тръгне, а важната клечка можеше да се появи.
— Там ли са още, седят ли?
— Да.
— Ще влизаме ли?
— Не. Не искам да изпусна връзката на Алпо с нашите приятели от Доминиканската република. Може да приберете другия, ако си тръгне. А дотогава чакайте.
— Доминиканецът закъснява с петдесет минути.
Райли взе решение.
— Добре, ще ти кажа какво ще направим. Но ми отговори на един въпрос: поръча ли ми пица калцоне?
— Знаем, че той отново ще убие някого — заяви Линкълн Райм. — Искам да изпратим съобщение до всички участъци и пожарни. Трябва да ни уведомят за всеки привидно нещастен случай, свързан с продукт. Статистика. Веднага. Незабавно.
Мел Купър каза, че ще се погрижи за това, и извади телефона си с жест, с който би измъкнал малкия револвер, който носеше по старомодния начин на кръста си.
Сакс получи съобщение и погледна телефона си.
— Фирмата, производител на контролера. Искат да разговаряме.
— Или да ни кажат в очите, че няма да ни съдействат — обади се Арчър.
Райм си помисли, че тя е доста схватлива в следователската работа, и извика Том да включи връзката по Скайп.
В стаята скоро започна да пулсира характерният сигнал на сърдечен ритъм на приложението и минута по-късно екранът оживя.
Отбраната не беше многочислена. На екрана се появиха само двама души от „Микросистеми“. Единият беше самият Виней Парт Чаудари. Приличаше на южноазиатец и имаше властен вид. Носеше риза без якичка и стилни очила с метални рамки.
Другият беше блед, едър и набит мъж на петдесет и няколко години. Вероятно адвокатът. Беше с костюм, без вратовръзка.
Двамата седяха в безупречно чист кабинет, пред маса, върху която бяха поставени два монитора. На стената зад тях имаше петно от розова и синя боя. Отначало Райм си помисли, че това е картина, но после видя, че е направено върху стената. Може би беше стилизиран вариант на логото на компанията.
— Аз съм Амелия Сакс, детектив от Нюйоркската полиция. Говорихме преди малко. Това е Линкълн Райм, консултант по криминалистика, който помага в нашия случай. — Бяха само двамата. Райм беше решил, че фирмата няма да бъде толкова отзивчива, ако присъстват повече хора, въпреки че компанията не беше мишена на съдебен спор.
— Аз съм Виней Чаудари, президент и главен изпълнителен директор. Това е Стайли Фрост, нашият главен юрисконсулт. — Гласът му беше приятен и спокоен. Говореше монотонно. Не изглеждаше уплашен. Райм предполагаше, че всички хора, които струват четиридесет милиарда долара, не се страхуват.
— За престъпление, свързано с някой от нашите продукти ли става дума? — попита Фрост.
— Да. Вашият интелигентен контролер „Дейта Уайз 5000“. Някой тук в Ню Йорк умишлено е изпратил сигнал до едно от тези устройства, инсталирано в ескалатор на „Мидуест Кънвейънс“, и е активирал капака за под дръжка. Вътре падна човек и загина.
— Чух за нещастния случай, разбира се — каза Чаудари. — Не знаех обаче, че е предизвикан умишлено. Колко ужасно. Длъжен съм да отбележа, че казахме на „Мидуест“ да използват „Дейта Уайз“ единствено за изтегляне на диагностика и данни за поддръжката и за аварийно изключване. Не за да позволяват достъп.
— Имаме кореспонденция, която показва това — добави юрисконсултът.
— И контролерите на „Мидуест Кънвейънс“ бяха инсталирани преди няколко години — продължи главният изпълнителен директор. — Оттогава сме изпратили на фирмата четиридесет-петдесет актуализации на сигурността. Би трябвало да са могли да се предпазят от хакера. Ако не са ги инсталирали веднага, тогава не можем да направим нищо.
— Не става дума, че вие сте отговорни — обади се Райм. — Преследваме хакера, не вас.
— Как ви беше името, извинете? — попита Чаудари.
— Линкълн Райм.
— Мисля, че съм чувал за вас. Във вестниците или по телевизията.
— Възможно е. И така, заподозреният е научил как да проникне вътре от човек, който е писал блог по въпроса.
Президентът на компанията кимна.
— Вероятно имате предвид блога „Социално инженерство“.
— Да.
— Блогърът е използвал стар модел и нарочно не е изтеглил и не е инсталирал актуализациите на сигурността. Ако го беше направил „Дейта Уайз“ никога нямаше да покаже неизправност. Но той, разбира се, не споменава за това в блога си. Много по-сензационно е да предположиш, че всяко тринайсетгодишно хлапе може да извърши експлойт. Получаваш много повече резултати в интернет за блога си, когато развееш бойното знаме на нарушаването на личното пространство и техническите неизправности. „Дейта Уайз“ има далеч по-малко уязвими места от деветдесет процента от всички системи на пазара.