— Свидетелите не са видели добре лицето му, вероятно няма брада или мустаци.
— Бял, блед, може би оредяла коса или къса подстрижка.
— Използвал е такси на бул. „Астория“, може би в деня на убийството на Тод Уилямс. Чакам обаждане от собственика на фирмата за нелегални таксита. Фирмата съобщи за крайната дестинация.
— Престъпление: умишлен палеж.
— Жертва: няма.
— Връзка със случая: Неизвестният заподозрян 40 е същият човек, който е причинил смъртта на Грег Фромър, като умишлено е отворил капака за поддръжка на ескалатор на „Мидуест Кънвейънс“ в мол „Хайтс Вю“, Бруклин. Срещнал се е с Тод Уилямс и е научил как да хакне интелигентен контролер „Дейта Уайз“, който е предизвикал злополуката с ескалатора.
— В нощта на смъртта на Уилямс заподозреният е взел два списъка от него.
— База данни на всички продукти с вградени контролери
— Потребители, които са си купили някои от тези продукти.
— Допълнителни елементи към профила на заподозрения:
— Поства манифест под името Народен пазител. Домашен тероризъм, атака срещу крайното консуматорството.
— Постингът не може да бъде проследен
— Умишлени граматически грешки. Вероятно е интелигентен.
Улики:
— Импровизирано експлозивно устройство
— Восък, нискооктанов бензин, памук, пластмаса, кибритени клечки. Бомба със свещ. Елементите са непроследими.
Значи това е домът ѝ.
На Червенокоска.
Амелия Сакс, Безочливата.
Безочливата, която не беше така любезна да изгори до смърт в сградата с офиса на Тод Уилямс.
Намирам се на отсрещната страна на улицата срещу дома ѝ в Бруклин. Облечен съм в работнически дрехи, гащеризон, за да не привличам внимание. Уморен съм в края на този дълъг, дълъг работен ден (и въпреки че в момента се преструвам, умората е неподправена). Държа кафе в едната си ръка и мобилен телефон в другата и се правя, че чета съобщения, макар че всъщност чета колко добре е приета в пресата моята писмена тирада срещу консуматорството. Еха, дори имам няколко харесвания!
Внимателно оглеждам къщата на Червенокоска. Една от Безочливите. Да, такава е и ще страда заради това, но аз малко омекнах (сандвичите на „Уайт Касъл“ от отделението за замразени храни не са лоши) и реших, че Червенокоска не е садистка. Тя е Безочлива със сърце. Момиче, което ако поканя на среща, няма да се изсмее в лицето ми и да изръси поток от обидни думи като Върлина и Чувал с кокали. Червенокоска ще се изчерви, ще запази красивата усмивка на красивото си лице и ще отговори: „Съжалявам. Имам други планове“.
Може и да има, може и да няма. Това обаче не е въпросът. Лошото, абсолютно най-лошото ще е изчервяването и престорената формална усмивка — върхът на айсберга на неудобството, което съм ѝ причинил. Сякаш съм се опитал да спася пеперуда и неволно съм я смачкал, а мъртвото ѝ тяло лежи в ръцете ми, искрящо от синкав и златист прашец от прекършените ѝ криле.
Това би било най-лошото. Да ме накара да се почувствам два пъти по-лош.
Безочлива със сърце…
Ето защо, когато погубя живота на Червенокоска, вероятно ще изпитам известно съжаление. Мисля обаче, че ще е мимолетно, и се връщам към предстоящата задача.
Хубава къща. Старовремска, типично бруклинска. Класическа. Амелия Сакс. Немско име, предполагам. Тя не прилича на германка, но всъщност не знам как изглеждат германките. Амелия Сакс няма сплетени руси коси и сини арийски очи.
Чудя се какво да направя с нея. Червенокоска не притежава продукти с контролери „Дейта Уайз 5000“ в дома си. Поне аз не открих такива. Тя не е във вълшебните списъци, които Тод толкова любезно ми предостави, преди костите му да започнат да се трошат. Разбира се, щом попадне в ръцете на хората, продуктът може да изскочи като коркова тапа в океана и после вълните да го пренесат в нечия друга кухня, гараж или дневна. Но аз сканирах къщата на Червенокоска за сигнали, както ми показа Тод, и макар че открих няколко самотни малки устройства, които изпращат безжичен радиосигнал, молейки се да бъдат включени в мрежа, никое от тях няма да ми помогне да я превърна в купчина натрошени кости или осеяна с мехури плът.
Преструвам се, че отпивам от кафето и гледам мобилния си телефон. Сливам се с обстановката — нетърпелив работник, който чака да го закарат у дома в края на деня.
Въпреки че изобщо не съм нетърпелив.