Въпреки нетърпеливостта си Райм беше заинтригуван.
— Но причината не е там.
— Не. Късогледството е наследствено. Поради своите проблеми със зрението родителите със силно късогледство оставят лампите запалени в стаите на децата си по-често от родителите с нормално зрение. Запалените лампи не причиняват късогледство, те са последица от късогледството. И тази грешка в преценката за причината върна научноизследователската работа години назад. Искам да кажа, че в нашия случай, ако сме убедени, че заподозреният има връзка с Куинс, ще престанем да търсим други вероятности. Набиеш ли си веднъж нещо в главата, знаеш ли колко трудно е да го избиеш?
— Като „Канон в ре мажор“ на Пахелбел. Много мразя тази музика.
— Аз пък я намирам за прекрасна.
— Знаем, че той има връзка с Куинс — рязко каза Райм. — Бургерите от „Уайт Касъл“ и фирмата за таксита, която е използвал там. Вероятно и някои магазини, в които ходи.
— Това е Западен Куинс. До река Ийст. Пръстта и изкуственият тор са от километри разстояние. Виж, не казвам да игнорираш Куинс, но не му придавай толкова голямо значение — настоя Арчър. — Търси други места в Ню Йорк, където са доставени градинарски припаси от Куинс. Това е всичко. Той може да е пренесъл следата в Бронкс или Нюарк, Ню Джърси.
— Или Монтана — разсъждаваше Райм на глас с хладния, ироничен тон, който много обичаше. — Хайде да съберем десетина полицаи и да ги накараме да претърсят Хелена за човек, който е посетил фирма за градинско оформление в източен Куинс, за да си купи градинско джудже.
Търпението на Мел Купър най-после се изчерпи. Той размаха маркера и попита:
— Какво искате да напиша на дъската?
— Напиши, че хумусът е от Куинс, но че извършителят може да го пренесъл от Монтана. Не, да започнем по азбучен ред. Алабама, Аляска, Аризона, Арканзас…
— Линкълн, става късно — прекъсна го Купър.
— Ще преживееш ли Куинс с въпросителен знак? — обърна се Райм към Арчър.
— Два въпросителни знака — отговори тя.
Смешно. Никога ли не отстъпваше тази жена?
— Добре. Два проклети въпросителни знака.
Купър записа.
— И не забравяй „добре под държана морава“ — добави Линкълн и погледна Джулиет, която, изглежда, нямаше възражения.
Истината беше, че това му доставяше удоволствие. Спорът беше сърцето и душата на работата по местопрестъплението. Той и Сакс непрекъснато спореха.
На прага се появи Том.
— Линкълн…
— О, познавам този тон. По-добре да свикнеш с него, Джулиет. Болногледачът с железния юмрук. Измий си зъбките и заспивай.
— Днес стоя буден прекадено много часове — каза Том. — И напоследък кръвното ти налягане е високо.
— Високо е, защото ти ме тормозиш да ми го мериш.
— Каквато и да е причината — каза болногледачът с вбесяващо бодряшки глас, — не можем да си позволим да е високо, нали?
Той беше прав. Физическото състояние на страдащия от квадриплегия води до няколко заболявалия, които може да застрашат живота му. Сепсис от рани по тялото вследствие на дълго залежаване, проблеми с дишането, кръвни съсиреци и асото пика — автономна дисрефлексия. Ако не бъде облекчено дори най-малкото дразнение — например пълен пикочен мехур, може да се случат различни промени, докато организмът се мъчи да се саморегулира. Сърцебиенето се забавя, за да компенсира, и кръвното налягане се повишава. Това може да доведе до инсулт и смърт.
— Е, добре — отстъпи Райм. Щеше да се съпротивлява още, но му хрумна, че трябва да бъде образцов пример за подражание за стажантката. Тя също можеше да е в риск от дисрефлексия и трябваше да приеме сериозно заплахата.
— Брат ми и без това ще дойде всеки момент. Ще се видим утре — каза Арчър и насочи инвалидната си количка към коридора.
— Да, да, да — измърмори Райм. Втренчи се в таблиците с уликите и си помисли: „Какво ни говорят уликите? Какъв ще бъде следващият ти ход, Неизвестен заподозрян 40? И къде си окачваш шапката?“.
В Монтана, Алабама, Уестчестър… Бронкс?
Или в Куинс?
— Един човек влиза в бар и казва: „По дяволите, боли“.
Ник Карели говореше на гърба на мъжа, зад когото се беше промъкнал в един бар.
Фреди Каръдърс не се обърна. Погледът му беше прикован в телевизора над лавиците с алкохол. Това се случваше в донякъде стилната бруклинска кръчма „Парк Слоуп“.
— По дяволите. Познавам този тас. Не. Няма начин. Ник?
— Здрасти.
Фреди се обърна, огледа Ник от главата до петите и го прегърна.