Линкълн наблюдаваше нетърпеливо. Мел най-после ги изброи: дизелово гориво. Неопределена търговска марка. Два вида пръст, характерна за бреговата ивица на Кънектикът, река Хъдсън, Ню Джърси и Уестчестър Каунти.
— Няма ли от Куинс с два въпросителни знака? — иронично подхвърли Райм. Джулиет му се усмихна. Амелия забеляза това и пак се обърна към бялата дъска, на която записваше какво са открили.
Мел Купър продължи да изброява. Следи от няколко безалкохолни напитки: „Спрайт“, обикновена и диетична кока-кола, всичките разредени в различна степен, което означаваше, че са дошли от различни източници — чаши, съдържащи лед, тъй като човекът не беше пил направо от бутилката или кутията. Бяло вино с високо съдържание на захар. Типично за евтино вино или шампанско.
В дневната настъпи тишина, нарушавана само от потракването при охлаждането на газовия хроматограф. Апаратът работеше, като подлагаше пробите на температури около петдесет градуса по Целзий по-високи от точката на кипене на най-малко летливия елемент в пробата. С други думи, огнен ад.
Телефонът на Сакс иззвъня. Тя отстъпи встрани, за да отговори на обаждането, и застана в ъгъла на дневната с наведена глава. Накрая кимна и на лицето ѝ се изписа облекчение. После затвори.
— Събрана е Комисията по балистика — обясни тя и Райм си спомни, че Сакс беше стреляла в мотора на ескалатора, опитвайки се да спаси живота на Грег Фромър. — Капитан Мадино каза, че съставът е добър. Униформени и патрулни полицаи. Ще напиша доклад с обяснения и това ще бъде всичко.
Линкълн се зарадва за нея. В Нюйоркската полиция имаше толкова много правила и формалности, че можеха да затрупат полицай, който се опитва да си върши работата.
— Тук има и нещо друго — каза Купър. — Следи от каучук, амоняк и влакна, вероятно от хартия — хартиена кърпа за ръце. — Той прегледа дълъг списък на микроматериали.
— Силикон за уплътняване на прозорци — разсеяно каза Райм.
— Откъде знаеш? — попита Арчър, която се беше втренчила в трудните за произнасяне наименования на веществата, дълги по три реда.
Линкълн обясни. Преди години имаше случай, в който съпруга беше прерязала югуларната вена на съпруга си с острия ръб на парче стъкло, което беше измъкнала от прозореца на мазето. Докато той спял, тя прокарала стъклото през югуларната му вена и кръвта му бързо изтекла. След това измила стъклото, сложила го обратно на прозореца и го уплътнила със силикон. (Стратегията ѝ беше никакво оръжие на убийство, тоест нож или друго острие, да не бъде проследено до нея, но беше пропуснала да почисти блузата си от следите от силикона, който беше използвала върху стъклото след убийството. Полицаите намериха стъклото за пет минути и тестът с луминол потвърди наличието на кръв.)
Сакс отговори на още едно обаждане. Реакцията ѝ беше загадъчна. Очите ѝ се стрелкаха от прозореца до пода и тавана в стил рококо. За какво ли става дума, запита се Райм.
Амелия затвори, направи гримаса и се приближи до Линкълн.
— Съжалявам. Майка ми.
— Добре ли е?
— Да, но са изтеглили по-напред едното от изследванията ѝ. Лицето ѝ остана разтревожено. Райм знаеше, че тя се раздвоява между разследването и единствения жив член на семейството си.
— Сакс, върви.
— Аз…
— Тръгвай. Трябва да отидеш.
Без да отрони нито дума повече, Амелия излезе от дневната. Линкълн се вгледа в нея, а после бавно се обърна и се втренчи в предизвикателните табла̀ с улики.
— Престъпление: Умишлен палеж/убийство.
— Жертва: Ейбрахам Бенкоф, 58 г., директор на счетоводство, известна личност.
— Причина за смъртта: изгаряне/кръвоизлив.
— Средство на умъртвяване: Изтичане на газ от печка „Кук Смарт Делукс“ с вграден контролер „Дейта Уайз 5000“.
—> Няма катализатор.
Допълнителни елементи към профила на заподозрения:
— Тъмни дрехи, бейзболна шапка.
— Наблюдавал е мястото, за да се увери, че ще бъде убит само възрастен човек?
— Още едно послание от Народния пазител.
— Отново се прави на по-малко интелигентен.
Улики:
— Парченца стъкло. От прозорец. Старо
— Ксилол, толуол, железен оксид, аморфен силициев двуокис, диоктил фталат и талк (съставки на силикон за уплътняване на прозорци).