Annotation
Гросмайсторът на криминалния жанр Джефри Дивър се завръща с нов трилър за Линкълн Райм!
Амелия Сакс е по петите на заподозрян за убийство в търговски център, пълен с хора. Точно тогава повреда в един от ескалаторите отнема живота на случаен свидетел. Сакс спира да помогне, а заподозреният се измъква.
Междувременно Линкълн Райм се е оттеглил от полицията, за да преподава. Въпреки това той се заема да докаже техническата неизправност на ескалатора в съдебното дело, заведено от вдовицата на жертвата.
Не след дълго Сакс и Райм откриват, че случаите, по които работят, са свързани… И че всъщност злополуката в търговския център не е инцидент, а първата атака от серия умишлени престъпления.
Двамата трябва да спрат един от най-трудните си опоненти до този момент – забележителен убиец, който използва уредите и предметите от ежедневието като смъртоносни оръжия. Методите му са находчиви, а той самият изключително изобретателен – което го превръща в един от най-интересните престъпници на Дивър!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. „Стоманена целувка“ е 12-ият му роман с участието на брилянтния криминолог Линкълн Райм.
Джефри Дивър
Вторник
1.
2.
3.
4.
5.
Сряда
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
Четвъртък
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
Петък
26.
27.
28.
29.
30.
31.
32.
33.
34.
35.
36.
37.
38.
Събота
39.
40.
41.
42.
43.
44.
45.
46.
Неделя
47.
48.
49.
50.
51.
52.
53.
54.
55.
56.
57.
58.
59.
60.
Понеделник
61.
62.
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
Джефри Дивър
Стоманена целувка
На Уил и Тина Андерсън и момчетата…
Врагът е пред портата. Трябва да се преборим с нашето разточителство, нашата глупост и нашата престъпност.Цицерон
Вторник
I. Удар с тъп предмет
1.
Понякога ти провървява.
Амелия Сакс караше червения си като артериална кръв „Форд Торино“ по търговската отсечка на Хенри Стрийт в Бруклин, без да обръща голямо внимание на пешеходците и уличното движение, когато съзря заподозрения.
Какви бяха шансовете?
Помогна ѝ фактът, че Неизвестният заподозрян 40 имаше необикновена външност. Висок и доста слаб, той се открояваше в тълпата. И все пак само това не е достатъчно, за да те забележат в човешкото множество. В нощта преди две седмици, когато той беше пребил до смърт жертвата си обаче, свидетел бе съобщил, че убиецът е бил със спортно сако на карета и бейзболна шапка на „Брейвс“. Сакс беше направила необходимото, макар и без надежда — бе разпространила информацията до полицейските участъци и се беше придвижила към други аспекти на разследването… и към други разследвания. Детективите от Криминалния отдел имаха много работа.
Преди час обаче патрулиращ полицай от Осемдесет и четвърти участък, който правел обиколката си близо до Бруклин Хайтс Променад, беше забелязал подозрителен човек и се бе обадил на Сакс — водещата разследването. Убийството беше станало късно през нощта на запустял строителен обект и извършителят очевидно не знаеше, че има свидетел, затова сигурно се чувстваше в безопасност, защото беше облякъл същите дрехи. Патрулният полицай го беше изгубил в тълпата, но въпреки това Сакс бързо се отправи към мястото и повика подкрепления, макар че този район на града беше голям и населен с десетки хиляди подобно облечени хора. Тя иронично си помисли, че вероятността да открие господин Четиридесет там, на практика не съществува.
Но по дяволите, той беше там и вървеше с големи крачки. Висок, кльощав, със зелено сако, бейзболна шапка и всичко останало, въпреки че в гръб Сакс не можеше да види името на отбора, изписано на шапката.
Тя спря на автобусна лента, хвърли полицейската табелка на таблото и слезе от колата, като в последния момент видя някакъв велосипедист самоубиец, който се размина на сантиметри от сблъсък с вратата на ториното. Той се обърна, но не за да обвини, а да огледа по-добре високата червенокоса бивша манекенка, със съсредоточен поглед и оръжие на хълбока над черните джинси.
Амелия тръгна по тротоара, следвайки убиеца. Дългурестият мъж се движеше с широки крачки. Краката му бяха дълги, но тънки. Сакс забеляза, че той носи маратонки, и си помисли, че те са много по-удобни за бягане по мокрия от априлските дъждове бетон от нейните ботуши с кожени подметки. Донякъде ѝ се искаше той да е по-предпазлив и да погледне през рамо, за да може да види лицето му. Чертите му все още бяха неизвестни. Мъжът обаче крачеше със странната си походка, отпуснал ръце до тялото си и преметнал раница през наведеното си рамо.