Джера се втренчи изпитателно в него.
— Добре. Ще ти се обадя. А, и Ник?
— Да, Вито?
— Хареса ми, че не се заигра с Хана. Малката ми дъщеря. — Той кимна към чернокосата сервитьорка с тясната униформа. — В това отношение ти събра точки. Ще си помисля, Ник. Ще го обсъдя със семейството си. Ще ти се обадя.
Двамата стиснаха ръцете си.
— А сега имам един друг въпрос, Вито.
— Разбира се, синко. Какъв?
Ник се облегна назад и се усмихна.
30.
— Не знам, Ами.
Сакс наля черен чай и погледна озадачено майка си.
Бяха се върнали от прегледа — рентген и електрокардиограма за предстоящата след няколко дни операция — и седяха в слънчевата кухня на къщата на Амелия в Каръл Гардън. Роуз живееше и тук, и в собствената си къща на шест преки оттам. Когато трябваше да отиде на преглед, ѝ беше по-лесно да остане тук, тъй като лекарят ѝ и болницата, където щяха да ѝ поставят байпас, бяха наблизо. И щеше да се възстановява тук след операцията.
— Не знам за Ник. — Роуз взе сувенирната чаша от Нюйоркската полиция и добави мляко в чая си. Амелия допиваше кафето си от „Старбъкс“. Хладко, както го обичаше Ник. Тя го притопли и седна срещу Роуз.
— Появата му беше шок за мен. — Сакс се вгледа изпитателно в майка си, която беше с пола и блуза, чорапогащник и златна верижка на тънкия си врат. Както винаги, Роуз се беше издокарала за доктора, сякаш отиваше на църква. — Все още не съм сигурна какво да мисля.
— Как е изкарал там, в дранголника? — Роуз имаше чувство за хумор. Беше го развила на по-късен етап от живота си.
— Не говорихме за това. Нямаше причина. Вече нямаме нищо общо помежду си. Той е като непознат. Не говоря за лични неща с продавачки или с някого, когото срещна на улицата. Защо да говоря с него?
Амелия усети, че обяснява твърде много и говори твърде бързо. Роуз, изглежда, също забеляза това.
— Дано нещата за него се оправят — приключи разговора Сакс. — Трябва да отида пак при Линкълн. Не сме разследвали извършител като този досега.
— Домашен терорист ли е? Така пише във вестниците. И чу ли онзи репортаж по телевизията? Хората вече не се качват на ескалатори и асансьори. Един мъж получил инфаркт, докато изкачвал десет етажа в офис сграда в Среден Манхатън. Нямал доверие на асансьора.
— Не. Пропуснала съм го. Умрял ли е?
— Не.
Още една жертва на сметката на Неизвестния заподозрян 40.
— Какво искаш да взема за вечеря? Почакай. Сали ще идва ли?
— Тази вечер не. Ще играе бридж.
— Искаш ли да отидеш? Мога да те закарам до тях.
— Не. Не ми се ходи.
Амелия се замисли за времето, когато майка ѝ и баща ѝ бяха кралицата и кралят на кварталния бридж клуб. Какви времена бяха… Лееха се коктейли, половината пушеха като комини и играта за последните няколко ръце беше забавно абсурдна благодарение на безбожни стратегии, съчинени в алкохолно опиянение. (Амелия се радваше на тези нощни купони, защото можеше да се измъкне и да се мотае с другите хлапета в квартала и дори да се поразходи с колата или да спретне някоя гонка. По собствените си признания навремето Амелия Сакс беше лошо момиче.)
На вратата се позвъни. Тя се приближи и погледна през шпионката.
Аха.
Открехна вратата.
— Здравей — каза на Ник Карели. Гласът ѝ прозвуча предпазливо и той се усмихна нерешително.
— Минавах оттук и видях колата ти.
Амелия отстъпи назад в коридора. Той беше с черни джинси, светлосиня официална риза и морскосиньо спортно сако. За Ник Карели това беше издокарване. Носеше голяма пазарска торба и Сакс долови миризма на лук и чесън.
— Не мога да остана — каза той и ѝ подаде торбата. — Купих обяд за теб и за Роуз.
— Не се обади.
— Не. Бях наблизо. В един ресторант.
— Ами… — Сакс наведе глава. — Благодаря, но…
— Най-хубавата лазаня в града.
„Но“ не се отнасяше за храната. Амелия не беше сигурна накъде искаше да го насочи. Тя погледна торбата.
— Снощи направих пробив — заговори по-тихо Ник. — В папките, които ти ми даде. Открих следа. Човек, който, мисля, може да потвърди, че нямам нищо общо с кражбата.
— Наистина ли? Пише го в материалите от разследването? — Сакс не знаеше какво да каже. Неочакваната му поява я беше разтърсила.
— Но трябва да се разровя още. Сякаш отново съм ченге.
Амелия се намръщи.
— Ник, той замесен ли е?
— Не знам. Може би. Но както ти казах преди, използвам един приятел от училище, за да открие подробности. Той е свестен и няма криминално минало. Не е имал неприятности с властите.