— Разбира се. Тръгвам си.
Сакс го изпрати до вратата.
— Знам, че не очакваше това, но трябваше да го направя. Като в дванайсетте стъпки в програмата за лечение на „Анонимни алкохолици“. Да си призная и да се извиня. — Ник повдигна рамене. — И Дони би го направил, ако беше стигнал толкова далеч.
Той я прегърна спонтанно. За миг. Но Амелия усети, че ръката му трепери, когато докосна гърба ѝ — точно там, където беше счупен прешленът на Линкълн Райм. Тя отстъпи назад. И за момент се зачуди дали да го попита какво е открил и каква е загадъчната следа, но после се отказа.
Проблемът не е твой, напомни си сама.
Тя затвори вратата и се върна в дневната.
— Това беше странно — отбеляза Роуз. — Като говорим за вълка.
Амелия се зачуди на избора на думи на майка си. Притопли кафето си, изпи го и изхвърли картонената чаша.
— Не знам. — Възрастната жена поклати глава.
— Аз му вярвам, мамо. Ник не би ме излъгал.
— О, и аз му вярвам. Мисля, че е невинен. Нямах предвид това.
— А какво?
— Решил е, че навремето е направил грешка. Трябвало е да избере теб.
— Той определено се старае да се реваншира. Защо? Проблем ли е това?
— Защо Ник се свърза точно с теб за помощ?
Подвеждащ въпрос. Амелия не ѝ беше казала, че Ник е поискал помощ от нея, нито беше споделила с майка си, че се е въвлякла в законното, но морално съмнително усилие да изтегли и да му даде материалите по случая му. Беше ѝ казала само, че Ник твърди, че е невинен, че му вярва и че той работи по въпроса да го докаже.
— Няма ли процедура — адвокати или комисии, които да преразгледат случая му и да го оневинят?
Амелия отговори на това, което всъщност питаше майка ѝ.
— Мамо, Ник ще продължи по своя път. Аз ще продължа по моя. Това ще бъде всичко. Вероятно няма да го видя отново.
Роуз се усмихна.
— Разбирам. Може ли още малко чай?
Амелия отиде в кухнята и минута по-късно се върна с голяма чаша пресен чай. Тъкмо я подаваше на майка си, когато телефонът ѝ избръмча. Тя го извади от джоба си, погледна екранчето и отговори на обаждането.
— Райм?
— Имаме попадение, Сакс. В реално време. Неизвестният заподозрян 40 е на Таймс Скуеър. Може би в момента дебне мишена. Тръгвай веднага. Ще ти кажа повече по пътя.
31.
Сакс караше с бясна скорост на север по магистрала „Франклин Делано Рузвелт“ към Таймс Скуеър.
Движението не беше натоварено, но шофьорите бяха ужасни.
Всички се стрелкаха ту в едната, ту в другата лента. Последицата от грешка в този танц можеше да бъде сблъсък на стомана със стомана със скорост около шейсет и пет километра в час. Потенциално кървави и осакатяващи, ако не и фатални.
Телефонно обаждане. Амелия натисна бутона на високоговорителя.
— Казвай.
— Ето какво знаем, Сакс. Чуваш ли? Какъв е този шум?
— Сменям скорости.
Звукът беше като на реактивен самолет, който завива, като се приземява.
— Ето какво знаем — продължи Линкълн Райм. — Разгледахме уликите. Ти си намерила грим на едното местопрестъпление. Идентифицирахме търговската марка. Театрален грим „Стар Бленд“. И пръст от Кънектикът, Лонг Айлънд, Харлем и Ню Джърси, всичко това от два отпечатъка от стъпките на заподозрения. Дизелово гориво. Безалкохолни напитки в чаши и евтино вино или шампанско.
— Туристи в Театралния квартал! Автобуси от други градове и напитки в антракти.
— Точно така. Той или живее, или работи на Таймс Скуеър. Или пък харесва театъра… или планира друго нападение.
— Какво е попадението?
— Веднага щом Арчър и аз се досетихме…
— Арчър?
— Джулиет. Стажантката.
— Аха. — Жената в инвалидната количка с красивите очи и божествените нокти. Споменаването на фамилното ѝ име бе объркало Сакс.
Движението по магистралата оредя и тя пак настъпи газта.
— Веднага щом се досетихме, че става въпрос за Театралния квартал, се обадих на ЦКН.
В Центъра за комуникации и наблюдение на Нюйоркската полиция, който се намираше в подобно на пещера помещение без прозорци в Главното управление, десетки полицаи наблюдаваха монитори, захранвани от двеста хиляди камери, разположени на различни места в града. Имаше твърде много екрани, на които да следят някой заподозрян из целия град, и алгоритмите не помагаха, когато нямаш лицево разпознаване, а само „висок и слаб и вероятно носи бейзболна шапка и раница“.
Райм обаче обясни, че с уликите, сочещи към сравнително малък район, където има много камери, един полицай се съсредоточил върху Таймс Скуеър и преди десетина минути забелязал мъж, отговарящ на профила на Неизвестния заподозрян 40.