— Къде точно?
— На Бродуей и Четиридесет и втора улица. Отивал на север. Изпуснали го в магазин на Четиридесет и пета улица, на запад. Може да е излязъл през задния изход. На запад от Бродуей има много по-малко камери. Още не са го засекли.
Сакс рязко смени лентите и изпревари цистерна с бензин. В кръвта ѝ бушуваше адреналин.
— Мел се обади в Мидтаун Норт — продължи Райм. — Шест души отиват към кръстовището. Както и тактически отряд. — Линкълн не можеше да изпраща полицаи по задачи, но Мел Купър беше детектив и имаше пълномощието да го прави, въпреки че специалността му беше криминалистиката. — И Пуласки отива с екип към Дванайсета и Четиридесет и четвърта улица.
Полицейският екип щеше да огледа на запад със Сакс, а Рон Пуласки и хората му щяха да се отправят на изток.
— Съдейки по уликите, имаш ли някаква друга идея накъде по-точно може да е тръгнал?
Райм не отговори. Разговаряше с някого. Вероятно с Купър.
Не. Сакс чу женски глас. Джулиет Арчър.
След това настъпи мълчание.
— Райм?
— Какво?
— Попитах дали в уликите има нещо, което сочи къде е той или къде отива?
— Не можахме да определим откъде са някои неща. Счупените стъкла, силиконът. Хартиените кърпи. Може да са откъде ли не. Хумусът е от Куинс или пренесен оттам. Има и изкуствен тор, и хербициди, но на Бродуей няма тучни пасища. Нямам нищо против да разсъждавам, но не искам да гадая. Не, на този етап ще трябва да се задоволим само с издирването му по улиците.
— Продължавай да търсиш — каза Амелия. — Ще ти се обадя, когато отида на мястото.
Сакс прекъсна разговора, преди Линкълн да успее да отговори, зави, излезе от магистралата и се отправи на запад.
Кръстовища. Проклети кръстовища.
Настъпваше ту съединителя, ту спирачката и присвиваше очи срещу проблясващата синя лампа на таблото.
Натискаше клаксона с едната си ръка, сменяше скоростите с другата и после хващаше волана с двете.
Вдясно — чисто. Вляво — чисто. Карай! По-бързо!
Тя повтори процедурата пет-шест пъти и само два пъти лудешкото движение в Манхатън я принуди да качи колата на тротоара, въпреки че три пъти беше на сантиметри да откачи бронята на автомобил, изпречил се на пътя ѝ.
Шейсет и пет километра в час не беше състезателна скорост за Амелия Сакс, макар да изглеждаше така, докато тя си проправяше път през централен Манхатън.
Интересно, помисли си Сакс, когато стигна до чиста отсечка. Неизвестният заподозрян 40 се подвизаваше в района на баща ѝ. Херман Сакс бе патрулирал по улиците около Таймс Скуеър години наред, съсредоточавайки се главно върху Дюс, Четиридесет и втора улица, много преди тя да се превърне в днешния тематичен парк „Дисни“. На Амелия ѝ липсваха дните на кината на открито, където може да отидеш с колата си, както вероятно биха липсвали и на баща ѝ.
Мобилният ѝ телефон избръмча.
Тя отговори на обаждането.
— Сакс.
— Амелия, обажда се Боби Килоу, патрулен полицай. Капитан Райм ми даде номера ти. Във връзка с твоя заподозрян.
— Помня те, Боби.
Килоу беше енергичен млад патрулен полицай с херувимско лице от Мидтаун Норт, с когото Сакс работеше от време на време в дните, преди да стане детектив. Той вероятно си беше все същият, макар и вече не толкова млад.
— Казвай.
— Намирам се на Четиридесет и седма улица и оглеждам. Няколко души мислят, че са го видели тук. През последните пет минути.
Четиридесет и шеста улица минаваше през сърцето на Театралния квартал и свързваше една река с друга.
— Къде точно?
— През няколко сгради на запад от Бродуей. Вмъкнал се в магазин за сувенири. Изглеждал подозрително. Гледал през прозорците, сякаш мислел, че го следят. Така каза продавачът. Когато се уверил, че е чисто, излязъл навън и тръгнал на запад.
— Аз…
— Какво беше това?
Моторист със скутер, разсеян като онези в Рим, премина в нейната лента, за да види кой ще спечели надпреварата между „Форд Торино“ и „Веспа“.
Сакс успя да овладее волана, въпреки че едва не се блъсна в боклукчийски камион.
— Боби, описание на заподозрения?
— Тъмносиньо или черно дълго яке без лого, джинси, бейзболна шапка в червено или зелено — според свидетелите. Тъмна раница.
— Добре. Ще бъда там след пет минути.
Всъщност Сакс стигна за три минути и спря на пресечката на Бродуей и Четиридесет и шеста улица до три патрулни коли от Мидтаун Норт. Кимна на Боби Килоу. Да, лицето му беше ангелско като преди. Тя познаваше и някои от осемте полицаи, които стояха наблизо, и ги поздрави.
Хищниците вече се събираха и туристи снимаха с мобилните си телефони.