— Така е — съгласи се Сакс. Докато си водеше записки, телефонът ѝ отново иззвъня. Беше Пуласки. — Извинете, трябва да отговоря на обаждането — каза тя на Хеди.
Той кимна и отиде в кухненското пространство на работилницата, извади пакет нескафе на плота и сложи голяма чаша вода в микровълновата фурна. Ръцете му трепереха, докато изпълняваше тези елементарни задачи. Сакс не можеше да го обвини.
— Изпуснахме го, Амелия — докладва Пуласки. — Разширихме търсенето до Петдесет и втора улица и надолу до Трийсет и четвърта. Не го видяхме.
Тя въздъхна.
— Продължавай да ме информираш.
— Разбира се, Амелия.
Сакс затвори и Хеди се обърна към нея.
— Но защо аз? Нещо свързано с профсъюза ли е? Бях много години в профсъюза на автомобилните работници в Детройт и тук пак членувам в профсъюза, но вече никой не ги закача.
— Не е лично — отговори Сакс. — Извършителят е нещо като битов терорист. Наранява хора, които притежават или използват луксозни модерни продукти, за да предаде посланието си. Твърди, че те разчитат твърде много на тях и харчат прекадено много пари. Това е посланието му. А защо тук? Кой знае? Може би заради страстта към забавленията на Таймс Скуеър. — Тя се усмихна леко. — А може би заради цените на билетите на Бродуей.
— Смахната работа. — Хеди погледна таймера на микровълновата фурна и после пак се обърна към Сакс. — И още нещо.
— Да?
Дърводелецът погледна циркуляра.
— Казахте, че той хаква контролери.
— Точно така.
— Циркулярът има само бутон за включване и изключване. Не може да се задвижва дистанционно.
— Но може да качва данни за диагностика, нали?
— Не. Има чип, който запаметява настройките на последните извършени задачи. Това е всичко.
Микровълновата фурна звънна. Хеди тръгна към нея и посегна да я отвори.
Сакс се намръщи.
Не!
Докато той отваряше фурната, Амелия се хвърли към него и го блъсна силно. Двамата паднаха на бетонния под на работилницата в мига, в който керамичната чаша във фурната експлодира и разпръсна стотици парчета сред облак от гореща пара.
34.
— Добре ли си? — попита Фреди Каръдърс.
Ник се върна на дивана, след като му отвори да влезе. Днес Фреди особено много приличаше на крастава жаба.
По телевизията даваха „Съдия Джуди“.
— Не мислиш, че гледам това, нали? — каза Ник. — Но обичам шоу програмите. И „Дискавъри Чанъл“. Когато влязох в затвора, имаше петдесет канала, а сега са седемстотин.
— Но само десетина са хубави. И Ес Пи Ен и Ейч Би Оу. Само тях гледам. И сериалът „Теория за Големия взрив“. Смешен е.
Ник поклати глава.
— Не го знам.
— Не отговори на въпроса ми.
— Какво?
— Добре ли си?
— Има и хубави, и лоши дни. И всичко помежду. Днешният ден не е толкова скапан като други.
— От това би станала хубава книга за самопомощ. „Житейски наръчник за не толкова скапани дни“.
Ник се разсмя и заряза темата. Не обясни, че най-скапаните дни са онези, когато не може да прогони мисълта, че животът го е прецакал и че нищо от случилото се не е било по негова вина. Не беше честно. Често говореше за това на психотерапевта в затвора. Доктор Шарана.
„Животът е несправедлив.“
„Да, може и да е такъв. Но да поговорим за това как може да се справиш.“
— Ти не си бил в затвора — каза той на Фреди. — Затворът те пренастройва, сякаш имаш часовник в стомаха или в мозъка си и циферблатът се сменя и животът спира. И когато излезеш, настъпва хаос. Уличното движение, хората. — Ник кимна към телевизора. — Телевизионните програми. Всичките тези канали. Всичко. Може да ти дойде в повече. Като смес, твърде богата на въглерод.
Това обаче го накара да млъкне, защото се замисли за Амелия Сакс, която беше експерт по настройването на карбуратори и можеше да накара и най-опърничавия да прави каквото тя иска.
— Четох една книга, когато бях малък — рече Фреди.
— Книга?
— Да. „Странник в странна страна“. Един извънземен идва на Земята. Не е завоевател и не избива хората с лъчево оръжие. Историята не беше такава. Извънземният можеше да променя усещането си за време. Отиваш на зъболекар, ускоряваш нещата и посещението преминава за секунди. Правиш ли любов, забавяш времето. — Фреди се засмя. — Бих могъл да използвам това. Е, понякога.
— Пишеше го в книгата?
— Не, нито за зъболекаря, нито за секса. Романът е класически. Научна фантастика, но класическа.