Сега конят ѝ беше между офицера и пешката на Линкълн. Той се запита колко ли хода са изиграли.
— Шест хода — каза Арчър, несъзнателно отговаряйки на въпроса му.
— Белият кон взима черната пешка на e5.
— А, да, да. Черна царица на g5 — каза Джулиет, придвижвайки най-силната си фигура в средата на полето. Уязвима позиция. Райм се изкушаваше да отвори очи и да види изражението ѝ, но предпочете да се съсредоточи.
Съзря възможност.
— Белият кон взима черната пешка на f7.
Той беше в позиция да вземе топа ѝ. И да се спаси от царя ѝ, защото фигурата се пазеше от офицера ѝ.
— Черната царица взима бялата пешка на g2.
Райм се намръщи. Налагаше се да изостави тактиката си в горния десен ъгъл на дъската. Дръзките ходове на Арчър преместваха атаката на неговата територия, а повечето му фигури дори не бяха в игра.
— Белият топ от страната на царя на f1 — каза той.
— Черната царица взима бялата пешка на e4 — заяви Джулиет с весел глас. — Шах.
Все още със затворени очи, Райм ясно видя накъде води това, подсмихна се и каза каквото трябваше.
— Бял офицер от страната на царя на e2, за да блокира шаха.
И нямаше изненада, когато Арчър обяви:
— Черен кон от страната на царицата на f3. Шах и мат.
Райм огледа мислено дъската.
— Четиринайсет хода, мисля.
— Точно така — потвърди Джулиет.
— Рекорд ли е това?
— О, не. Побеждавала съм в девет хода, а бившият ми съпруг — в осем.
— Играта беше елегантна. — Външно Линкълн Райм, изглежда, умееше да губи, но вътрешно беше изпълнен с твърда решителност това да не се повтаря. — Ще има ли скоро реванш?
След като се упражни.
— С удоволствие.
— Но сега — барът е отворен! Том!
Арчър се засмя.
— Ти ме учиш на криминалистика. Учиш ме как да бъда продуктивен инвалид и смела. Но мисля, че ме учиш и на някои лоши навици. Ще се въздържа.
— Няма да шофираш. Е, не точно. — Райм кимна към мотора „Сторм Ароу“ на инвалидната ѝ количка, който вдигаше единайсет километра в час.
— По-добре съзнанието ми да е ясно. Тази вечер ще видя сина си.
Том наля „Гленморанджи“ на Линкълн. На вратата се позвъни. Болногледачът отвори и доведе брата на Джулиет, който ги поздрави весело. Изглеждаше готин тип. Райм не бе прекарвал много време с него, но Ранди явно беше опората, от която щеше да се нуждае сестра му в живота си като парализирана.
Тя насочи количката си към сводестия изход на дневната.
— Утре ще дойда рано — повтори Джулиет думите на Амелия.
Линкълн кимна.
Тя излезе. Брат ѝ я последва.
Вратата се затвори. Том се върна в кухнята и Райм изведнъж осъзна колко е тихо в стаята. Изпита странно чувство. „Празнота“ беше думата, която му дойде наум.
От кухнята се чуваше потракване на метал, дърво и керамика и звук на течаща вода, но не и човешки гласове. Това не беше характерно за Линкълн. Обикновено не му пукаше за тази проява на самота.
Той отпи от уискито и долови мирис на чесън, месо и затоплен вермут.
И на нещо друго. Някакво ухание. Привлекателно, успокояващо. А, парфюмът на Сакс.
След това обаче си спомни, че тя не употребява парфюм. Защо да предоставя на извършителя улика за позицията си в евентуална престрелка? Не, уханието сигурно беше от парфюма на Джулиет Арчър.
— Вечерята е сервирана — каза Том.
— Идвам — отвърна Райм и излезе от дневната, подавайки команда на тъчпада да изключи осветлението. Запита се дали гласово контролираната система на осветлението в къщата му има вграден „Дейта Уайз 5000“.
37.
— Само по едно набързо.
— Не, скъпи.
— Двайсетина минути — настоя съпругът ѝ. — Арии каза, че има ново шотландско уиски. От остров Скай. Не го бях чувал.
Щом Хенри не беше чувал за някое уиски, това беше нещо уникално.
Те бяха приключили с вечерята. Джини се изненада, че той похвали пилешкото ѝ фрикасе (макар че добави: „По-добре от миналия път, скъпа“), и тя изми чиниите.
— Ти отиди — каза му Джини.
— Каръл иска и ти да дойдеш. Те започват да си мислят, че не ги харесваш.
Наистина не ги харесвам, помисли си тя. Докато Джини и Хенри бяха преселници в Горен Ийст Сайд, Арии и Каръл бяха родени продукти на този западнал квартал. Тя намираше тези съседи за арогантни и превзети.
— Не искам да ходя. Трябва да почистя тук. И да поработя върху проекта.
— Само за тридесет-четиридесет и пет минути.
Близо два пъти повече, отколкото преди малко.