— Да. Такъв ресторант — добави Арни.
Двойките седнаха и разговорът преминаваше от тема на тема. Каръл попита за Труди и в кое училище смятат да я запишат (Джини научи, че това не е толкова странно, колкото изглежда; родителите в Манхатън трябваше да планират отрано образованието на децата си). Семейство Басет бяха няколко години по-млади — в началото на трийсетте — и в момента само мислеха за деца.
— Догодина звучи добре — продължи Каръл. — Имам предвид за зачеване. Ще бъде удобно време. Фирмата ще въвежда нови правила за отпуска по майчинство. Един приятел от отдел „Човешки ресурси“ ми каза за това. Предупреди ме, че не е трябвало да ми казва, но да почакам със забременяването. — Каръл се изсмя палаво. — Нещо като търговия с вътрешна информация! — Тя се вгледа в лицето на Джини, за да види дали е разбрала нецензурната шега.
Много смешно, помисли си Джини.
— Трябва да се откажа от виното — добави Каръл. — Това ще бъде трудно.
— Няма да ти липсва. Само осемнайсет месеца.
— Осемнайсет?
— С кърменето.
— А, това ли? В днешно време не е задължително, нали?
Мъжете говореха за работа и за Вашингтон и през цялото време разглеждаха чашите си, сякаш кехлибарената течност вътре беше кръв от еднорог.
Каръл стана и каза, че иска да се изфука с новата гравюра, която си е купила от „любимата“ си галерия в Сохо. От колко галерии ли купува, зачуди се Джини.
Двете прекосяваха дневната, когато неочаквано се чу мъжки глас.
— Здравей, мъниче.
Всички застинаха на местата си и се огледаха наоколо.
— Каква си сладка малка петуния.
Баритоновият глас се разнасяше от бебефона на Джини, поставен на масичката за кафе. Тя изпусна чашата с виното, която падна на пода и се разби на стотици парченца, и се втурна към апарата „Самсунг“.
— Не беше кристал „Уотърфорд“ — каза Арни. — Не се тревожи…
— Какво е това? — попита Каръл и кимна към бебефона.
Хенри и Джини го наричаха „Бавачката“ — свръхмодерен монитор за бебета. Микрофонът беше до креватчето на Труди и достатъчно чувствителен, за да долавя дишането и сърдечния ритъм на детето.
Долавяше и гласовете на всеки в стаята.
— Идваш с мен, сладурче. Познавам един човек, който иска да ти даде нов дом.
Джини изпищя.
Двамата с Хенри хукнаха към вратата, отвориха я и побягнаха по коридора, следвани от семейство Басет.
— Заключи ли проклетия прозорец? — ядосано изкрещя Хенри.
— Да, да, да!
— Спи, мъниче.
Мислите на Джини се въртяха като торнадо в главата ѝ. По лицето ѝ се стичаха сълзи и сърцето ѝ вибрираше в гърдите. Тя вдигна бебефона и натисна бутона на микрофона. Системата работеше двустранно.
— Полицията е тук, негоднико! Да не си посмял да я докоснеш. Ще те убия, ако я пипнеш.
Последва мълчание. Натрапникът вероятно беше забелязал бебефона. Той се засмя.
— Полиция? Сериозно? Гледам през прозореца вдясно от Труди и не виждам нито едно ченге. По-добре да тръгвам. Съжалявам, малкото ви съкровище все още спи. Ще трябва аз да кажа сбогом вместо нея. Чао, мамо. Чао, татко.
Джини изпищя отново.
— Бързо! Бързо! Отвори вратата!
Хенри се засуети с ключовете и тя ги грабна от ръката му и го блъсна настрана. Отключи вратата и я бутна. Мина през кухнята, грабна първия касапски нож от поставката и се отправи към стаята на дъщеря си. Отвори вратата и запали лампата на тавана.
Труди се размърда леко, но не се събуди.
Хенри нахлу вътре миг по-късно и двамата огледаха малката стая. Нямаше никого. Прозорецът беше заключен. И в дрешника не се криеше никой.
— Но…
Джини даде ножа на съпруга си, взе детето си и го притисна до гърдите си.
Дойдоха и Арни и Каръл. На лицата им се изписа облекчение, когато видяха момиченцето.
— Той тук ли е? — с треперещ тас попита Каръл и се огледа наоколо.
Арии, който беше предприемач по високите технологии, взе бебефона от масата до креватчето на Труди и поклати глава.
— Не, не е тук. Може да е на стотици километри. Хакнал е сървъра. — Той върна устройството на масата.
— Чува ли ни сега? — извика Джини, грабна бебефона и го изключи.
— Това не винаги прекъсва връзката — каза Арни, изключи го от контакта и добави: — Някои го правят само за да тормозят хората. Понякога, ако има видеомонитор, правят снимки или видеозаписи на деца и ги качват в интернет.
— Що за извратеняк би направил такова нещо?
— Не знам. Само знам, че са много. Искаш ли да се обадя на полицията?
— Аз ще се погрижа за това — отговори Джини. — Само ви моля да си тръгнете, ако обичате.