Ами вечеря? Чудя се. Два, не, три сандвича. След това ще работя по новия си проект за миниатюра — лодка. Обикновено не ги правя. Много хора изработват макети на лодки и кораби (както и на самолети и влакове — транспортът е широко застъпен в тази област). Питър обаче каза, че хареса лодки. Затова ще му направя скиф „Уорън“. Класическа гребна лодка с движещи се напред-назад гребла.
И после може би ще дойде Алиша. Напоследък е разстроена. Миналото ѝ я преследва. Вътрешните белези се изострят. Правя каквото мога, за да я накарам да се почувства по-добре, но понякога не знам.
Отново се замислям колко много се забавлявах преди малко и си припомням лицето на Хенри по-рано през деня, подигравателно, презрително и красиво, след като се сблъскахме пред „Старбъкс“.
Смахнато зомби…
Браво, Хенри, хубава реплика. Умна. Но аз си мисля за една по-хубава.
За онзи, който се смее последен.
* * *
— Здрасти.
Амелия Сакс влезе в апартамента на Ник Карели.
— Старият ми харесваше.
— Оттук се виждат само тухли, не кленове и люляци. Но като се има предвид всичко останало, не е зле.
— Имаш телевизор.
— Гледам някои полицейски предавания. Ти гледаш ли ги?
— Не.
В момента Сакс имаше твърде много работа, за да гледа телевизия.
— Трябва да направят предаване за теб и Линкълн.
— Предложиха му. Отказа.
Тя му даде големия кашон, който беше донесла. Там бяха някои от личните му вещи от времето, когато бяха живели заедно: училищни годишници, пощенски картички, писма, стотици семейни снимки. Беше му се обадила да му каже, че е намерила тези неща в мазето си и че той може би си ги иска.
— Благодаря. — Ник отвори кашона и прерови съдържанието му. — Мислех, че си ги изхвърлила. Хей, виж. — Той ѝ показа снимка. — Първата ни семейна почивка. На Ниагара.
Класическа фотография — четиричленното семейство на фона на водопада и дъжд от искрящи капчици вода. Ник беше на десет, а Дони — на седем.
— Кой я е правил?
— Някакви други туристи. Спомняш ли си снимките тогава? Трябваше да дадеш да ги проявят.
— И винаги си напрегнат, когато ги взимаш от фотостудиото. Дали са фокусирани, дали не са осветени.
Ник кимна и продължи да рови.
— О, виж! — Той извади програма.
НЮ ЙОРК
ПОЛИЦЕЙСКА АКАДЕМИЯ
ЦЕРЕМОНИЯ ПО ДИПЛОМИРАНЕ
Най-отдолу беше написана датата, на която Ник се беше дипломирал. На корицата имаше печат: Отдел „Подготовка“. Подготвяме най-добрите.
Усмивката му помръкна.
Сакс си спомняше церемонията за своето дипломиране. Това беше единият от двата случая в живота ѝ, когато носеше бели ръкавици. Другият беше на полицейската церемония в памет на баща ѝ.
Ник остави програмата в кашона и за момент я погледна с копнеж. Затвори кашона и попита:
— Чаша вино?
— Добре.
Той отиде в кухнята, върна се с бутилка вино и бира и ѝ наля шардоне.
Мирисът, потракването на метал в стъкло и лекото докосване на пръстите му донесоха друг спомен.
Амелия го прогони. Напоследък често се замисляше за миналото.
Тя отпи от виното с аромат на дъб, а той — от бирата, и после ѝ показа апартамента, въпреки че нямаше много за гледане. Беше взел някои мебели от склада, където ги държеше. Избра няколко неща, други взе назаем от братовчеди, а трети купи евтино. Книги. Няколко кашона с документи. И папките от делото „Народът на щата Ню Йорк срещу Никълъс Дж. Карели“. Листовете бяха разстлани върху масата в кухнята.
Сакс огледа снимките на семейството му, поставени в рамки. Хареса ѝ, че Ник ги е сложил на полицата над камината, за да ги виждат всички. Тя беше прекарала много време с майка му и баща му и изпитваше удоволствие от компанията им. Присъства на погребението, когато почина бащата на Ник. Замисли се и за Дони. Той живееше в Бруклин, недалеч от брат си. След като арестуваха Ник, Амелия се беше опитала да поддържа връзка с останалите членове на семейството му, особено с майка му. Лека-полека обаче контактът отслабна и накрая прекъсна напълно, както често се случва, когато опорната точка на общата връзка между двама души изчезне — или единият от тях отиде в затвора.
Ник ѝ наля още вино.
— Само малко. С кола съм.
— Коя ти харесва повече — ториното или камарото?
— Предпочитам шевролета, но той се превърна в куб от метал.
— По дяволите, какво се случи?
Сакс му разказа за мъжа, който работеше във фирма за събиране на данни и беше нахлул в живота на жертвите си, включително в нейния. Беше направил така, че да приберат с паяк красивото ѝ камаро и да го пресоват за отпадъци.