— Виж ти — ухили се Мел Купър и прокара ръка през оредялата си коса.
Лон Селито бавно влезе в дневната и кимна на присъстващите. Той беше партньор на Райм няколко години, когато криминалистът работеше в Нюйоркската полиция. Напоследък Селито помагаше на Линкълн в консултантската работа, както и на криминалния отдел.
— Лон! — Пуласки скочи на крака и стисна ръката на детектива.
— Добре, добре. По-полека със стареца. — Всъщност Селито беше на средна възраст.
— Желаеш ли нещо, Лон? — попита Том, който му беше отворил да влезе.
— Да, по дяволите. Ако ти си го пекъл, искам.
Болногледачът се усмихна.
— Някой друг?
Останалите отказаха.
Селито беше осакатял и дълго време беше изваден от строя благодарение на престъпник, който го беше отровил. Лон едва не умря и беше подложен на продължително лечение и терапия. За една година отслабна двайсет килограма. Оредялата му коса се прошари. Костюмът му изглеждаше още по-измачкан от обикновено на новото му гъвкаво тяло. Дрехите му бяха станали широки и кожата му беше увиснала на места.
Селито влезе по-навътре в стаята, вперил очи в Джулиет Арчър.
— Какво е това… — Той млъкна.
Райм и Арчър се засмяха.
— Може да го кажеш.
— Аз…
Джулиет наклони глава настрана.
— Изложение на инвалидни колички?
Селито се изчерви, макар че рядко го правеше, и рече:
— Щях да кажа събрание, но твоето е по-смешно.
Линкълн ги запозна.
— Аз съм стажантка — каза Арчър.
Селито стрелна с поглед Райм.
— Ти? Наставник? Господи, Джулиет, желая ти успех.
Сакс прегърна Селито. Тя и Линкълн често се виждаха с детектива и приятелката му Рейчъл, но откакто Райм не се занимаваше с криминални разследвания, а Селито излезе в болнични, не бяха работили заедно.
— Еха! — Очите му блеснаха, когато Том донесе сладкиши. Селито грабна един и бързо го излапа. Том му даде кафе.
— Благодаря.
— Не искаш захар, нали?
— Напротив, искам. Две бучки. — Навремето Селито беше решил да отслабне, като пие кафе без захар и сметана с поничките. Сега, след като се беше вталил, можеше да си угажда.
Той огледа критично дневната, превърната в лаборатория. Половината оборудване беше покрито с найлони. Десетината бели дъски бяха обърнати към отсрещната стена.
— Господи, излизам в отпуск и всичко отива по дяволите — възкликна и се усмихна. — И ти, Амелия. Чух за твоя лов на едър дивеч по ескалатори в бруклински молове.
— Какво точно си чул? Предадох навреме доклада за произшествието.
— Само хубави неща — отговори детективът. — Сега те имат за госпожица Находчивост. И още по-хубаво. Заслугата е на Мадино. Наскоро му предложиха място в Главното управление. Затова имаш подкрепата на звезда.
— Феновете подкрепят звездите, Лон, не обратното — кисело каза Райм.
— Господи, редовно ли те биеха хлапетата в училище, господин „Вдигам ръка пръв с правилния отговор“?
— Хайде после да наваксваме с неуместните въпроси, а? Лон, какво казваше? Голямата картина?
— Прочетох онова, което ми изпрати.
Селито беше експертът, на когото Райм беше изпратил информацията по случая с Неизвестния заподозрян 40. Линкълн се бе подсмихнал на лаконичния му отговор.
Да, добре. Утре…
— Първо, този човек е пълен извратеняк.
Точно, но неуместно.
— Лон? — малко нетърпеливо го подкани Райм.
— И тъй, к’во знайм? Той си пада по продукти, потребителски стоки, дето ги внасяме в домовете си и са обращат срещу нас. Изводът ми? Той се цѐли в две мишени.
— Какви ги говориш? — учуди се Райм.
— Бъзикам се, Линк. Не можах да устоя. От месеци не си ми мачкал топките с уроци по граматика. Извинявай — обърна се Селито към Арчър.
Тя се усмихна.
— Добре — продължи той. — Заподозреният има две цели. Използва контролерите, за да направи изявление или да вземе на прицел богати хора, които купуват скъпи неща. Това е избраното от него оръжие. Шибано е, но това е положението. Втората му цел е самозащита. Той трябва да спре хора, които го преследват, тоест нас. По-точно теб. Бил е на местопрестъпленията, за да въведе кода да манипулира контролера, нали?
— Да — отговори Арчър. — Може да хакнеш облачен сървър от всяка точка на света. Той обаче е искал да бъде наблизо. Смятаме, че в това може би има морален елемент — уверява се, че няма да нарани деца или по-бедни хора, които не харчат много пари, за да се глезят с разни луксозни продукти.
— Или се възбужда, като гледа — обади се Сакс.
— Може да е останал, за да види кой го преследва. Екипът за събиране на улики — ти, Амелия, и Рон.