Никакви компромиси…
Лампите в мазето работеха. Беше изгоряла лампата на втория етаж. Роуз се зачуди защо. Не беше включила нищо, нито ютия, нито сешоар. Четеше. И изведнъж щрак — осветлението угасна. Къщата обаче беше стара и може би беше изгорял някой бушон.
Сега пък започна да звъни стационарният телефон.
Роуз спря. Е, и този телефон имаше секретар. Вероятно се обаждаше някой за проучване на общественото мнение. Тя не използваше много стационарния телефон. Говореше предимно по мобилния си.
Добре дошла в XXI век. Какво ли би казал Херман?
Роуз отмести няколко кашона, за да разчисти пътя до електрическото табло, и се замисли за Ник Карели.
Предполагаше, че той казва истината и че наистина е поел вината заради брат си. Постъпката му изглеждаше добра и благородна. Но както беше казала на дъщеря си, ако той наистина я обичаше, нямаше ли да намери по-добър начин да се справи със ситуацията? Ченгетата трябва да постъпват правилно, когато се стигне до спазването на законите. Съпругът ѝ беше полицай цял живот — патрулен — и обикаляше пеша няколко района, предимно Таймс Скуеър. Той вършеше си работата спокойно и решително и беше сговорчив човек, избягваше конфликтите, не ги разпалваше. Херман никога не би поел вината заради друг, защото, макар и в името на добра кауза, това би било лъжа.
Роуз стисна устни. Имаше и друг проблем. Дъщеря ѝ много сгреши, че изобщо установи контакт с Ник. Роуз видя очите му. Беше ясно като бял ден, че той иска двамата отново да се съберат. Роуз се запита дали Линкълн знае за това. Съветът ѝ към Ами би бил веднага да зареже Ник дори ако самият кмет му даде голяма синя лента с надпис „Оневинен“.
Но такива са децата. Създаваш ги, формираш ги, доколкото можеш, и после ги пускаш по широкия свят — вързопчета, които съдържат всичките ти добри и лоши качества.
Роуз се надяваше, че Ами ще вземе правилното решение.
Тя продължи да върви към електрическото табло. Забеляза, че прозорецът до него е съвсем чист. Може би градинарят го беше измил. Трябва да му благодари следващата седмица, когато дойде.
Роуз мина покрай няколко стари кашона с надпис „А. в гимназията“ и тихо се засмя, щом си спомни онези лудешки години. Амелия прекарваше свободното си време, като поправяше автомобили и работеше като манекенка за някои от най-известните агенции в Манхатън. (Роуз помнеше как някогашната седемнайсетгодишна девойка трябваше да си слага черен лак, когато я снимаха, но не защото сцената включваше готически шик, а защото бе невъзможно да изстърже моторното масло под ноктите си.)
Реши да занесе горе един от кашоните. Щеше да бъде забавно да прегледа съдържанието му. Можеше да го направят заедно с Амелия. Вероятно още тази вечер, след като хапнат.
Тя започна да плъзга кашоните встрани, за да разчисти пътя до електрическото табло.
44.
Седя на стъпалата пред вратата с работен гащеризон и шапка. Аз съм работник, който си почива. Държа вестник и чаша кафе и си отдъхвам, преди да се върна на работа.
И поглеждам през прозореца на мазето на къщата на госпожа Роуз Сакс в идиличната част на Бруклин. Аха, ето я, виждам я.
Планът ми проработи много добре. Онзи ден дебнах къщата на Червенокоска, само на шест преки оттук. Забелязах възрастна жена да излиза от дома на полицайката и да заключва вратата. Приликата беше очевидна. Леля или майка. Проследих я дотук. Малко работа в Гугъл… и роднинската връзка се изясни.
Здрасти, мамо…
Червенокоска трябва да бъде спряна и да получи урок. Убийството на майка ѝ ще свърши работа.
Роуз17, хубаво име.
Скоро ще бъде изсъхнало, мъртво цвете.
Искаше ми се отново да използвам моите надеждни експлойти, но онзи ден търсих усърдно и не открих продукти с вградени контролери, които молят да бъдат пуснати в мрежата или да изстрелят данни към небето. Но както знам от дървообработването, понякога се налага да импровизираш. Бразилско розово дърво, няма на склад? Тогава използвам индийско. Не е толкова наситено и пищно розово. Реже се по различен начин. Изглажда се различно. Но върши работа.
И понякога детската количка, тоалетната масичка или застланото с памучен плат легло стават по-хубави, отколкото си планирал.
И така, да видим сега дали импровизацията ми тук ще проработи. Много е елементарна. Приспособих дистанционно устройство за отваряне на гаражна врата да направи късо съединение на лампа в дневната на Роуз. Преди няколко минути натиснах бутона, който изгори бушона. И Роуз тръгна надолу по стълбите да намери електрическото табло и да го оправи.