— Лон вече се обади на Командния оперативен център. Засега нищо. Проверяваме и метрото.
— Добре. И… О, боже!
Амелия удари спирачки, превключи на втора скорост, дръпна ръчната спирачка и приплъзна колата, за да спечели малко пространство.
— Сакс!
Ториното спря на две крачки зад такси, под ъгъл четиридесет и пет градуса на лентата. Пред таксито, в което за малко не се блъсна, имаше огромно задръстване.
— Движението спря, Райм. По дяволите. Напълно спря. И аз съм по средата на моста. Може ли да помолиш Мел или Рон да ми кажат маршрут без натоварено движение, щом сляза?
— Почакай — отвърна Райм и извика: — Лон, трябва ми движението от източния край на Бруклинския мост до дома на майката на Амелия!
Сакс слезе от колата и се втренчи напред. Море от автомобили. Всичките неподвижни.
— Защо сега? — измърмори тя. — Защо сега, по дяволите?
Телефонът ѝ иззвъня и екранчето показа номер, който Сакс познаваше. Патрулният полицай, с когото беше говорила неотдавна. Тя остави Райм на изчакване и отговори на обаждането.
— Съжалявам, детектив. Към мястото потеглиха дузина патрулни полицаи с мотори и аварийната служба изпрати камион. Обаче странна работа. Хайтс, Каръл Гардънс, Кобъл Хил. Навсякъде има задръствания.
Амелия въздъхна.
— Дръж ме в течение — отговори тя и се прехвърли на обаждането до Линкълн.
— Там ли си, Сакс? Можеш ли да…
— Тук съм, Райм. Казвай.
— Ще останеш известно време в задръстването. Изглежда са станали пет тежки катастрофи горе-долу по едно и също време. Близо до дома на майка ти.
— Мамка му. Обзалагам се, че е той. Неизвестният заподозрян 40. Спомняш ли си какво каза Родни? Той може да прецаква автомобили с контролери. Това е направил. Ще оставя колата тук и ще взема метрото. Ключовете ще бъдат под задната седалка.
— Ясно.
Сакс тръгна на изток по моста. Половин час по-късно — след като се качи на метрото и после тича — тя беше в къщата на майка си. Втурна се в дневната, кимайки за поздрав на полицаите и медиците, и после спря.
— Мамо.
— Миличка.
Двете се прегърнаха. Майка ѝ беше съвсем крехка в обятията ѝ.
Но беше жива и здрава.
Сакс отстъпи назад и я огледа. Роуз беше бледа, но вероятно от страх. Не беше пострадала физически от нападението на Неизвестния заподозрян 40. Медиците бяха дошли за всеки случай, като предпазна мярка заради състоянието на сърцето ѝ.
Роуз обаче се беше разминала на косъм. Райм беше обяснил на Сакс, че когато осъзнали, че майка ѝ е възможна мишена, той и екипът стигнали до заключението, че заподозреният вероятно е заложил някакъв капан с електричеството в дома ѝ, тъй като бяха открили следи от оголени жици.
Отначало не знаели какво да направят, освен да кажат на Роуз да излезе от къщата. Тя обаче не вдигала телефона, а съседката, на която Сакс позвъни, не беше вкъщи. Те се опитваха да се досетят какво точно е направил заподозреният, когато Джулиет Арчър изтърси:
— Трябва да направим онова, което е направила с циркуляра Амелия в Театралния квартал. Да изключим електричеството. Мрежата! Да изключим електричеството на квартала!
Райм нареди на Лон да го направи.
И го сториха тъкмо навреме. Патрулните полицаи, пристигнали първи на мястото, установиха, че заподозреният е саботирал електрическото табло, към което беше посегнала Роуз в момента, когато електричеството угасна. Сега отново беше включено. Сакс не искаше да мисли за оплакванията, изгубената информация в компютрите и прекъснатите комуникации. Но щяха да се справят с това. Най-важното беше, че майка ѝ е жива.
— Съжалявам за случилото се, мамо.
— Защо той иска да ме нарани?
— За да отмъсти на мен. Аз съм на прицел. Това е нещо като игра на шах между нас. Ход за ход. Сигурно е мислел, че ние не те смятаме за мишена. Сега един от тези полицаи ще те заведе в моята къща и ще остане при теб. Аз ще направя оглед тук, в мазето, където той е влизал. Може да е бил и в останалата част на къщата. Ще бъдеш ли добре без мен за малко?
Роуз хвана ръцете на дъщеря си. Амелия забеляза, че пръстите ѝ изобщо не треперят.
— Разбира се, че ще бъда добре. А сега тръгвай. Хвани копелето.
Амелия и единият патрулен полицай се усмихнаха. Сакс прегърна майка си още веднъж и излезе да я изпрати до патрулната кола и да чака микробуса на криминалистите.
* * *
Сега съм пак в Стаята с играчките. Заради спокойствието тук. Работя по скифа „Уорън“ за моя брат.
Правя го от тиково дърво, трудно за обработване, следователно по-предизвикателно. Затова крайният резултат ще ме направи особено горд.
Слушам новините и научавам, че не съм изпепелил майката на Червенокоска. Разбрах го не защото споменаха специално за нея, а защото накратко съобщиха, че електричеството в онази част на Бруклин е спряло за малко. Разбира се, че го е направила Червенокоска Безочливата. Тя или нейните приятели ченгетата са се досетили какво ще направя и са дръпнали шалтера.