— Изследвай го. Виж дали ще получим търговската марка.
Газовият хроматограф извърши магията си. Мел прегледа резултатите и ги показа на монитора.
— Изглеждат широко разпространени — каза Арчър. — Тези съставки не се ли срещат във всеки вид изолирбанд?
— Качеството — рече Линкълн. — Качеството е всичко.
— Проверявам количествата на всяко от тези вещества в база данни — обясни Купър. — Разликата е в микрограмове. Би трябвало да получим отговор след… Аха, ето го. Едно от тези.
На екрана пишеше:
„Изолирбанд и лейкопласт Лъдлъм“
„Коноко Индъстриал Продъктс“
„Изолирбанд Хамърсмит“
— Добре, добре — измърмори Райм.
Сакс оглеждаше пликчето, което беше вдигнала по-рано. Дистанционното реле, което беше предизвикало късо съединение в осветлението на Роуз. Купър го сложи под микроскопа. Заразглеждаха изображението на екрана.
— Тук има антена — посочи той. — Сигналът постъпва и затваря превключвателя тук. Не е правено по поръчка. Съставна част е от нещо друго. Виждате ли основата? Използвал е различни части на платката. Има кодов номер.
Райм не го беше видял.
Без да откъсва очи от монитора, Купър започна бързо да пише на клавиатурата. Минута по-късно те отново насочиха вниманието си към екрана.
— Дистанционно управление за отваряне на гаражна врата „Хоум-Сейф Продъктс Атлас“, модел с широк обхват. Отваря вратата от петдесет метра. Предполагам, че извършителят е извадил превключвателя и е изхвърлил останалото.
Другите следи включваха още стърготини от орехово дърво, частици стъкло от къщата на Роуз и още лепило като онова от предишното местопрестъпление, но нищо ново.
— Запиши всичко на дъските.
Местопрестъпление: Мартин Стрийт 4218, Бруклин
— Престъпление: опит за нападение.
— Заподозрян: Неизвестният заподозрян 40.
— Жертва: Роуз Сакс, невредима.
— Средство на нападението: манипулирано електрическо табло, за да убие с електрически ток
Улики:
— Няма пръстови отпечатъци и ДНК.
— Изолация „Хендрикс Кейбъл“.
— Още лепило, като от предишно местопрестъпление
— Стърготини от орехово дърво
— Частици стъкло, свързани с предишно местопрестъпление (това място).
— Заподозреният е носел памучни ръкавици с телесен цвят.
— Изолирбанд от една от:
—> „Изолирбанд и лейкопласт Лъдлъм“
—> „Коноко Индъстриал Продъктс“
—> „Изолирбанд Хамърсмит“
— Дистанционно устройство за отваряне на гаражни врати „Хоум-Сейф Продъктс Атлас“.
— Всичко се среща често, нали, Мел? — попита Райм.
— Да. Продава се в стотина магазина в района. Не помага много.
— Той е импровизирал нападението в дома на майка ти, Сакс — каза Линкълн.
— Не е планирал предварително нападението срещу майка ти, Амелия — едновременно с него каза Арчър.
Райм се засмя, че говорят едновременно почти едно и също, и обясни на Сакс:
— Заподозреният е планирал предварително всички други нападения срещу жертвите си. Но е взел решението да нападне майка ти в последната минута. Не е очаквал, че ти ще си толкова упорита и че ще представляваш такъв голям риск за него. Това означава, че е купил изолирбанда, електрическата жица, стъклото, силикона и дистанционното за отваряне на гаражни врати горе-долу по едно и също време, вероятно някои от тези неща или всичките от едно място. Би било умно да ги купи поотделно в период на няколко дни или седмици, но не е имал избор. Трябвало е да те спре.
Арчър погледна таблицата.
— Може би и частите за бензиновата бомба, която е използвал, за да запали офиса на Тод Уилямс.
— Много е вероятно — съгласи се Линкълн. — Да започнем с дистанционното за гаражни врати. Какво ще кажеш, Сакс?
— Какво? — попита Амелия, която четеше текстово съобщение.
— Дистанционното за гаражни врати. Вземи списък на адресите на магазините и после провери дали някой е купил нещата оттам. Започни от Куинс и разшири кръга.
Сакс се обади в Криминалния отдел и събра екип, който да разпита за покупките. След това затвори и им изпрати по имейла списък на нещата, които Неизвестният заподозрян 40 беше купил. Райм забеляза, че тя погледна през прозореца за момент, а след това се обърна и се приближи до него.
— Райм, имаш ли свободна минута?
Един от онези безполезни изрази. Защо просто не каза: „Искам да говоря с теб. Да се отървем от присъстващите“. Той кимна.
— Разбира се.
Линкълн насочи инвалидната си количка към нея и двамата се отправиха към коридора. Отначало Амелия не каза нищо. Той я познаваше добре. Когато някой ти е любовник и партньор в професията, малко неща от психиката му остават скрити. Тя не търсеше драматичен ефект. Преценяваше какво ще каже така, както някой внимателно би измерил наркотик, открит при арест, за да опише точно обвиненията срещу заподозрения. Сакс определено беше импулсивна в някои отношения, но въпросите, близки до сърцето, бяха обвити във внимателен размисъл.