Тя въздъхна, обърна се и седна.
— Искам да говоря за нещо с теб.
— Добре. Казвай.
— Можех да ти го кажа преди няколко дни, но не го направих. Не знам защо. Ник излезе от затвора.
— Карели? Твоят приятел?
— Моят приятел, да. Свърза се с мен.
— И добре ли е?
— Да. Физически. Предполагах, че затворът те променя повече. — Амелия повдигна рамене и на Райм му стана ясно, че тя не иска да тръгне по този път. — Чудех се дали да ти кажа нещо. Не го сторих, но сега се налага.
— Какво предисловие! Моля те, продължавай, Сакс!
Неделя
VI. … и мат
47.
В единайсет и половина към обяд на другия ден екипът, който търсеше покупките на заподозрения за импровизираните му оръжия в опита да отнеме живота на Роуз Сакс, отбеляза попадение.
Райм беше отчаян, че се забавиха толкова много, но те бяха направили откритието за дистанционното управление за отваряне на гаражни врати и другите покупки едва късно снощи, когато повечето железарски магазини бяха затворени. И малко от тях отваряха рано днес, в неделя сутринта.
— Шибани неделни закони — изруга той.
Рон Пуласки, който очевидно почиваше по случая „Гутиерес“, беше казал:
— Не мисля, че пуританите са прокарали законодателството за работното време на железарските магазини на този свещен ден, Линкълн. Продавачите вероятно искат да се наспят поне един ден в седмицата.
— Е, не трябва да го правят, когато аз се нуждая от отговори.
След това обаче на Сакс се обади полицай от екипа за издирване. Тя седна малко по-изправено, докато слушаше.
— Ще те включа на високоговорител.
Чу се изщракване.
— Да, ало? Джим Кавано от поддържащия екип на Криминалния отдел.
— Полицай, аз съм Линкълн Райм.
— Детектив Сакс ми каза, че работите по случая. За мен е чест.
— Добре, добре. Е, какво открихте?
— Магазин на Статън Айлънд.
Значи не беше в Куинс. Арчър се усмихна иронично на Линкълн.
С два въпросителни знака…
— Управителят каза, че мъж, отговарящ на описанието на заподозрения, е идвал преди два дни и е поискал устройство за отваряне на гаражни врати, което да работи от разстояние десет метра и повече. Купил и стъкло, силикон за прозорци, изолирбанд и жици. Всичките съвпадат с продуктите, които вие споменахте.
Проблесна надежда…
— С кредитна карта ли е платил? — попита Райм.
— В брой.
Естествено.
— Управителят научил ли е нещо? Име, къде живее?
— Не, но открил някои неща, капитане.
— Наричай ме Линкълн. Продължавай.
— Заподозреният видял някои от инструментите, които се продават в магазина, и попитал за тях. Специализирани инструменти. Каквито се използват в занаятчийството.
— Занаятчийството? — попита Сакс. — Какво занаятчийство?
— Хобита. Модели на самолети, такива неща. Макетни ножове, длета, триони и много малки шлайфове. Купил миниатюрни затегалки. Търсел такива. В магазина, където обикновено пазарувал, нямало.
— Добре. Харесва ми думата „обикновено“. Това означава, че е редовен клиент. Споменал ли е име?
— Не. Казал само, че е в Бруклин.
— Някой да ми намери всички магазини за занаятчийски стоки в Бруклин. Веднага! — извика Райм.
— Благодаря, полицай — каза Сакс и затвори.
Минута по-късно най-големият монитор показа карта. В Бруклин имаше шестнайсет магазина за занаятчийски стоки.
— Кой ли е? — измърмори Линкълн.
Амелия се наведе напред, сложи ръка на облегалката за гръб на инвалидната му количка и посочи.
— Този.
— Откъде знаеш?
— Магазинът е на една спирка с метрото от станцията близо до „Уайт Касъл“, където той винаги е ходел за обяд след пазаруване.
* * *
„Занаятчийство за всеки“ не отговаряше съвсем на името си.
Нямаше прежда, нито материали за изработване на изкуствени цветя или бои за рисуване с пръсти.
Ако обаче искаш да си направиш макети на лодки, космически кораби или мебели за кукленска къща, магазинът беше рай.
Вътре миришеше на боя, дърво и почистващи препарати. Лавиците бяха отрупани с материали и инструменти. Амелия не беше виждала толкова много електрически инструменти и балса на едно място. Много герои, същества и превозни средства от „Междузвездни войни“. И от „Стар Трек“.