Тя показа полицейската си значка на младия мъж зад тезгяха, хубавец, който по-скоро приличаше на спортист, отколкото на продавач в специализиран магазин.
— Да? — Гласът му потрепери.
Тя обясни, че се опитва да намери човек за разпит във връзка със серия престъпления. Описа заподозрения и попита дали наскоро е купил махагон, орехово дърво, „Бонд-Стронг“ и лак за дърво „Брейдън Рич-Коут“ и инструменти.
— Умен. Говори културно — добави Сакс, мислейки за опитите на заподозрения да прикрие интелигентността си с високопарни речи срещу консуматорството.
— Ами знаете ли — каза продавачът, преглътна и продължи — има един такъв човек. Но той е тих и учтив. Не мога да си представя, че би направил нещо лошо.
— Как се казва?
— Знам само малкото му име. Върнън.
— Отговаря ли на описанието?
— Да, висок и слаб. Малко странен.
— С кредитна карта ли плаща?
— Не. Винаги в брой.
— Имате ли представа къде живее?
— В Манхатън, мисля, че в Челси. Спомена го веднъж.
— Колко често идва тук?
— На всеки две седмици.
— Не е ли оставил телефонен номер за специални поръчки?
— Не, съжалявам… Ако питате мен, сякаш постоянно го тресе параноя. Сякаш не иска да издава твърде много.
Амелия му даде визитната си картичка и му каза да ѝ се обади, ако Върнън дойде пак. Вече не желаеше посредничеството на 911. Тя мина покрай баща и син, разглеждащи фигури на джедаи, които да си издялаш сам, излезе от магазина и се отпусна на предната седалка на колата без опознавателни знаци, която я бе придружила дотук. Детективът от местния участък, привлекателна латиноамериканка, попита:
— Имаше ли успех?
— И, да, и не. Името на извършителя е Върнън. Искам да стоиш тук, в случай че той дойде. Младият продавач е толкова нервен, че само като го погледне, убиецът ще разбере, че става нещо.
— Разбира се, Амелия.
Сакс се замисли как да стесни кръга и да открие адреса в сравнително големия квартал Челси. Тя завъртя компютъра на детективката към себе си и отвори на екрана базите данни за недвижимите имоти. Никой с малко име Върнън не притежаваше имот в Челси, а двамата с това име в базата данни с нотариалните актове бяха много по-възрастни от заподозрения и женени — семейно положение, което беше изключително малко вероятно за такъв тип извършител. Ако младият продавач не грешеше за името, заподозреният живееше под наем.
Хрумна ѝ идея. Амелия провери статистическите данни за извършените наскоро престъпления в Челси. Появи се нещо интересно. Вчера на Западна двайсет и втора улица бе станало убийство. Мъж на име Едуин Бойл, служител в печатарска фирма, беше убит и трупът му бе напъхан в стаичка за доставки на изоставен склад. Портфейлът и парите му бяха у него. Липсваше само телефонът му. Причината за смъртта беше „удар с тъп предмет“.
Сакс се обади в Института по съдебна медицина и я свързаха веднага. Тя се представи.
— Здравейте, детектив — каза патологът. — Какво искате да знаете?
— Убийството на Бойл? Вчера в Челси. Знаете ли какво е оръжието?
— Един момент. Ще проверя. Още не съм написала доклада за аутопсията. — Няколко минути по-късно тя се обади отново. — Записала съм го тук. Странно, сходно е с друго оръжие на убийство, на чиято жертва правихме аутопсия неотдавна. Нещо, което не се среща много често.
— Чук със заоблен край — каза Сакс.
Съдебната лекарка се засмя.
— Вие сте истински Шерлок Холмс. Откъде знаете?
* * *
— Не мога да кажа, детектив. На прозореца на спалнята му има щори. Сигурно са метални. Не виждам нищо през тях.
— Не прониква ли никаква светлина? — попита по предавателя Сакс, която се намираше в микробус, спрял малко по-нататък на улицата от апартамента на прицел.
На покрива отсреща наблюдаваше полицай. Сложното му оборудване беше насочено към двустайния апартамент на втория етаж на Западна двайсет и втора улица.
— Не, детектив. Няма термални показания, но вътре може да има хора, които играят на карти и пушат пури, обаче щом щорите са спуснати, не мога да разбера.
— Прието.
Заподозреният вече не беше неизвестен. Той беше идентифициран.
Върнън Грифит, тридесет и пет годишен, жител на Ню Йорк. Собственик на къща на Лонг Айлънд, която беше наследил и наскоро продал. Беше наел апартамент в Челси за една година. Имаше няколко нарушения като млад за училищни сбивания, но нямаше криминално досие като пълнолетен. И странно, никакви истории на социална активност, докато преди няколко дни не беше започнал да използва потребителски продукти, за да убива граждани на Ню Йорк и да се назове „Народен пазител“.