Едуин Бойл е бил негов съсед, докато по все още неизвестна причина Грифит не го беше удрял с чук до смърт няколко преки по-нататък по същия неелегантен начин, както беше направил с Тод Уилямс.
— Отцепихме цялата пресечка — каза Бо Хауман, шефът на отряда от специалните части. Слабият, прошарен мъж с издълбано от бръчки лице и Сакс огледаха разположението на жилищната сграда на лаптопа му. Чертежът беше от отдел „Сграден фонд“ и беше стар, отпреди десетина години, но апартаментите в Ню Йорк рядко претърпяваха големи вътрешни ремонти и преустройства. Собствениците не искат да плащат за това. Само когато се появи възможност за златна мина от превръщането на сградата в кооперация с обща собственост или продажба на изгодна цена, изваждат чековите книжки за структурни подобрения.
— Нямаме голям избор — добави Хауман. Това означаваше, че има само една стратегия за влизане и залавяне на Грифит. Сградата имаше само един вход откъм Двайсет и втора улица и една врата в задна уличка. Апартаментът на Грифит имаше една врата, от която се влизаше в дневната. Срещу вратата имаше две стаи и малка кухня вдясно.
Хауман повика шестима полицаи. Като Сакс, и те бяха с тактическо облекло — шлемове, ръкавици и кевларени жилетки.
Той почука с пръст по екрана на компютъра и каза:
— Трима приятелски настроени елементи отзад. Четирима мъже влизат през предната врата.
— Аз съм една от тях — заяви Сакс.
— Тогава трима мъже и една жена влизат през предната врата — усмихна се Хауман. — Единият я разбива, другите трима проникват серийно. Единият отдясно, другият отляво, третият в средата. Прикривайте се взаимно.
Оръжията им бяха като онези, с които бяха убили Осама бен Ладен — „Хеклер и Кох 416“. Този модел беше карабина D14.5RS. Цифрите се отнасяха за дължината на дулото в инчове.
Те приеха инструкциите невъзмутимо, сякаш шефът им обясняваше нов план за почивка за кафе в офиса. За тях това беше ежедневна работа. Сакс обаче чувстваше прилив на жизненост. Тя беше напълно настроена за момента. Да, Амелия беше добра в огледа на местопрестъпления и ѝ доставяше удоволствие с мисловна игра да извлича полезна информация от уликите. Но динамичното нахлуване не можеше да се сравни с нищо. Беше опияняващо и вълнуващо, несравнимо с нищо друго, което бе изживявала.
— Да тръгваме — каза тя.
Хауман кимна в знак на потвърждение и екипите се сформираха.
След пет минути те тичаха по тротоара и правеха знаци на минувачите да напуснат района. Единият полицай отвори предната врата на сградата с шперц с едно-единствено сръчно завъртане и Сакс и другите влязоха вътре един по един. Минаха през преддверието и стигнаха до апартамента на Грифит.
Сакс вдигна ръка и спря екипа. Посочи видеокамерата над вратата на заподозрения. Четиримата се дръпнаха назад, извън обсега на обектива.
— Екип Б, на позиция в уличката. Чисто е — чу се по радиопредавателя.
— Прието — отговори водачът на екип А, строен, слаб чернокож мъж на име Хелър, който стоеше до Амелия. — Тук има камера над вратата. Ще трябва да влезем бързо. — Разговорът се водеше шепнешком по ултрамодерни слушалки и микрофони.
Обикновено те се придвижваха безшумно с ботушите си с гумени подметки, а после разбивачът изчакваше, докато друг член на екипа пъхне малка камера с кабел под вратата. Сега обаче, когато заподозреният може би наблюдавайте тях, трябваше да се втурнат към вратата и да нахлуят светкавично.
Хелър посочи Сакс и после надясно, а след това към друг полицай, и врътна палец наляво. Накрая посочи себе си и придвижи ръка нагоре и надолу като свещеник, който дава благословия. Това означаваше, че той ще поеме средата.
Сакс, която дишаше тежко, кимна.
Разбивачът извади от брезентовата си торба тарана — железен прът, дълъг метър и двайсет. Хелър кимна и четиримата се втурнаха към апартамента на Грифит. Разбивачът блъсна силно метала в ключалката и я разби. Той отстъпи назад и свали от рамото си карабината „Хеклер и Кох“. Другите трима полицаи нахлуха вътре. Разпръснаха се и насочили оръжията си, огледаха оскъдно обзаведеното жилище.
— Кухнята, чисто!
— Дневната, чисто!
Вратата на стаята вляво беше открехната. Хелър и другият полицай пристъпиха към нея. Сакс ги прикриваше. Влязоха в малката стая и Хелър извика:
— Стаята вляво, чисто.
Излязоха и се приближиха до затворената врата на предната стая, която имаше ключалка с код и секретна брава.
— Наблюдателен пост, докладвай. Предната врата е заключена. Готвим се да влезем. Някакви признаци на живот? Край — каза Хелър.