Крехка…
— Аз споделих разни неща с теб! — с треперещ глас каза мъжът — очевидно „Върнън“. — Лични неща! Никога не съм го правил с друг.
— Не и това! Не ми каза, че си правил това, че си наранявал хора!
— Има ли значение? — Гласът на мъжа не беше много по-тих от нейния. Звучеше странно. Но Сал чуваше гнева в него. — Всичко е за добра кауза.
— Върнън, господи… Разбира се, че има значение. Как си могъл…
— Мислех, че ще разбереш. — Сега гласът му беше напевен — и още по-заплашителен. — Ние си приличахме, ти и аз. Толкова много си приличахме. Или ти искаше да изглежда така.
— Познаваме се от месец, Върнън. Един месец. Останах да спя при теб само една нощ!
— Само толкова ли означавам за теб? — Разнесе се силен трясък. — Ти си една от тях! — изкрещя мъжът. — Ти си една от проклетите Безочливи! Не си по-добра от тях!
Безочливи? Сал се зачуди какво означава това. Не разбираше точно какво става, но започваше да се тревожи. Кавгата се разгорещяваше все повече.
Алиша се разрида неудържимо.
— Ти току-що ми каза, че си убил няколко души. И очакваш да избягам с теб?
По дяволите… Убил е някого? Сал извади мобилния си телефон.
Преди обаче да успее да набере 911, Алиша изпищя — звук, който беше прекъснат от сумтене. Чу се още един глух удар, сякаш тялото ѝ се строполи на пода.
— Не — каза тя. — Недей. Върнън, моля те, недей! Не ме наранявай!
Последва още един писък.
Сал скочи и грабна алуминиевата си бейзболна бухалка. Блъсна вратата и хукна нагоре по стълбите към апартамента на Алиша. Използва оригиналния ключ от връзката, отвори вратата и нахлу вътре. Валчестата дръжка се удари в стената толкова силно, че издълба дупка в мазилката.
Задъхан от спринта, Сал се втренчи с широко отворени очи.
— Господи!
Наемателката лежеше на пода. Над нея се беше надвесил огромен мъж. Метър осемдесет и пет или метър и деветдесет, кльощав, извратен на вид. Той я беше ударил в лицето, което кървеше и беше силно подпухнало. От очите ѝ се стичаха сълзи, докато тя хлипаше и безуспешно вдигаше ръце да се защити от онова, което той държеше — чук със заоблен край, надвиснал над главата ѝ, за да разбие черепа ѝ.
Нападателят се завъртя и погледна домоуправителя с обезумели, яростни очи.
— Кой си ти? Какво правиш тук?
— Тъпако, пусни чука! — извика Сал, размахвайки бухалката. Той беше тринайсет-четиринайсет килограма по-тежък от нападателя, макар и петнайсетина сантиметра по-нисък.
Високият мъж присви очи и погледна Алиша, а после отново домоуправителя. Изсъска гърлено, замахна и хвърли чука към Сал, който падна на колене, за да го избегне. Кльощавият тип грабна някаква раница, втурна се към отворения прозорец отзад, хвърли раницата и скочи след нея.
* * *
Полицаят вдигна тарана и Хелър отново показа реда на влизане в предната стая на Грифит, защитена с ключалка с код. Всички кимнаха. Сакс остави карабината „Хеклер и Кох“ и извади пистолета си.
Всеки полицай от тактическия отряд винаги сам си избираше оръжието. В затворено пространство Амелия се чувстваше по-удобно с пистолет.
Ченгето замахваше с тарана, когато тя вдигна ръка.
— Почакай.
Хелър се обърна.
— Мисля, че заподозреният е заредил някакъв капан. Това е в неговия стил. Използвай това. — Тя посочи брезентовата му торба. Хелър погледна надолу и кимна. Полицаят измъкна малкия верижен трион.
Амелия извади от джоба си зашеметяваща граната.
Разбивачът включи триона, изряза парче с размери шейсет сантиметра на метър и двайсет във вратата и го ритна. Сакс хвърли вътре зашеметяващата граната и след експлозията — дезориентираща, но не смъртоносна — Хелър и Амелия, които все още стояха навън, коленичиха и насочиха оръжията и фенерчетата си.
Огледаха стаята.
Вътре нямаше хора.
Но имаше заредени капани.
Хелър посочи тънка жица, прикрепена за валчестата дръжка на вратата. Ако бяха разбили вратата, жицата щеше да се разхлаби и да освободи кутия за мляко от един галон, срязана хоризонтално и пълна с бензин, който щеше да се излее върху нагорещена плоча, димяща върху работен тезгях до прозореца, плътно закрит с дебели щори.
Полицаите влязоха и разглобиха самоцелното устройство. След това провериха стаята и свързаната с нея баня.
Хелър се обади на Хауман по предавателя.
— Екип А. Жилището проверено. Няма вражески елементи. Екип Б, докладвай.
— Екип Б до водача на Екип А. Отзад няма вражески елементи. Ще проверим другите апартаменти. Край.