— Откъде познавате Върнън Грифит?
— Срещахме се от време на време. Наистина ли е убил онези хора?
Алиша се разплака тихо.
— Той щеше да убие и мен.
— Знаете ли защо?
Алиша започна да клати глава и после изохка от болка.
— Дойде ненадейно и искаше да замина с него. Каза ми, че той е човекът, за когото говорят по новините. Убил мъжа на ескалатора и изгорил онзи другия в експлозията на газ! Отначало помислих, че се шегува. Но Върнън говореше сериозно. Сякаш за мен не би трябвало да има значение, че той е убиец. — Тя затвори очи и потрепери, а после внимателно избърса сълзите си. — Когато отказах и заявих, че няма да тръгна с него, превъртя. Започна да ме бие и после извади чук. Искаше да ме убие с него! Сал се появи точно навреме. Носеше бейзболна бухалка. Той спаси живота ми.
Амелия забеляза няколко белега на шията ѝ и че ръката ѝ е леко изкривена, сякаш от лошо счупване. Може би я бяха нападали преди години. Домашно насилие?
— Върнън притежава ли кола? Има ли достъп до кола? — На името на Грифит нямаше регистриран автомобил в щата Ню Йорк.
— Не. Той използва предимно таксита — отговори Алиша и отново избърса сълзите си.
— Имате ли представа къде може да е отишъл?
Широко отворените ѝ очи се втренчиха в Сакс.
— Той беше толкова мил с мен. Толкова нежен. — По лицето ѝ пак се затъркаляха сълзи. — Аз…
— Алиша, съжалявам, но се нуждая от информацията, която можеш да ни дадеш. Къде може да е отишъл?
— Знам, че е имал къща на Лонг Айлънд. Мисля, че в Манхасет. Но я е продал. Не е споменавал за друго жилище. Не, не знам къде би отишъл.
Те стигнаха до линейката.
— Детектив, по-добре да я качваме — каза медикът.
— В коя болница ще я закарате?
— В „Белвю“.
Сакс извади визитната си картичка, огради в кръг телефонния си номер, добави номера и адреса на Райм и я даде на Алиша.
— Когато се почувствате по-добре, искаме пак да говорим с вас.
— Добре — промълви Алиша и си пое дълбоко дъх. — Разбира се.
Вратите на линейката се затвориха и минута по-късно колата потегли и включи сирената.
Амелия се приближи до Бо Хауман и докладва какво е научила. Не беше много. Той на свой ред ѝ каза, че извършителят не е бил забелязан.
— Имал е петнайсет минути преднина. Колко далеч може да отидеш за толкова време в големия град?
— Доста далеч, по дяволите — измърмори Сакс.
Тя отиде и при домоуправителя Сал да го разпита. Той седеше на стъпалата пред блока. Беше хубав мъж от италиански произход, с гъста черна коса, солидни мускули и гладко избръснат. Репортери правеха снимки и го караха да вдигне бейзболната бухалка, с която беше прогонил убиеца. Амелия си представи заглавията във вестниците: „Герой с бухалка печели победа“.
50.
Райм наблюдаваше как Амелия Сакс кара с количка веществените доказателства от апартамента на Върнън Грифит. Предстоеше ѝ да претърси жилището на Алиша Морган и склада, където Грифит беше убил съседа си Едуин Бойл, но Линкълн искаше да започне да работи по уликите от може би най-плодоносното местопрестъпление, което вероятно щеше да доведе до местонахождението му — апартамента му в Челси.
Амелия се приближи до дъските с уликите, нахлузи сини ръкавици и започна да организира това, които тя и другите криминалисти бяха събрали.
Джулиет Арчър също беше там, но Мел Купър го нямаше.
— Мел ще дойде след няколко часа — каза Райм. — ФБР го повика да провери нещо, свързано с терористи. Ние обаче можем да започнем. Нещо друго за Алиша?
— Скоро ще я изпишат. Фрактура на скулата, разклатен зъб, мозъчно сътресение. Разтърсена е, но е готова да говори.
Обикновено става така, когато гаджето ти се опитва да те пребие до смърт с чук.
Линкълн огледа нещата, събрани в апартамента на Грифит. За разлика от предишните местопрестъпления тук имаше истинско съкровище.
— Но първо документацията — каза Райм. — Извадихте ли късмет с недвижими имоти, редовни билети за някъде, самолетни или влакови?
Сакс отговори, че засега не са открили нищо.
— Прегледах банковата и финансовата информация. Алиша каза, че той продал къщата на Лонг Айлънд, но никъде няма данни да си е купил друг имот. Банките, компаниите за кредитни карти, застрахователните компании, данъчните служби — всичките са изпращали извлечения и писма до пощенска кутия в Манхатън. Грифит имал бизнес — продавал изработени от него миниатюри и мебели за кукленски къщи. Обаче въртял търговията от апартамента си, не от офис или работилница.
Арчър забеляза късче хартия в прозрачно найлоново пликче.
— Това може да е друга потенциална жертва. В Скарсдейл.