Луксозното предградие северно от Ню Йорк несъмнено беше пълно с модерни продукти, снабдени с контролери „Дейта Уайз 5000“, собственост на богати консуматори, каквито Върнън Грифит мразеше.
— Бойлер „Хендерсън Комфърт-Зон Делукс“ — прочете Джулиет от бележката.
Райм прегледа списъка на продуктите с вградени контролери „Дейта Уайз“. Да, бойлерът беше един от тях.
— Кой живее там?
— Не пише в бележката. На този етап разполагаме само с адреса. Грифит беше идентифициран, затова се съмнявам, че ще предприеме ново нападение, но от друга страна, той е фанатик. Затова кой знае? — Райм помоли Амелия да се обади в Уестчестър Каунти да изпратят полицаи да обсадят къщата. — И разбери кой живее там, Сакс.
Тя провери в базата данни на агенция МПС и след минута имаше отговора. Уилям Мейър, управител на хедж фонд. Той беше приятел на губернатора и имаше няколко статии за него, в които се намекваше за политическите му амбиции.
— Бойлер, така ли? — попита Арчър. — Какво мислите, че ще направи? Ще нагрее водата и ще ощави някого до смърт под душа? Тод Уилямс беше написал в блога си нещо подобно, спомняте ли си? Или може би ще увеличи налягането и ще затвори клапан и когато някой отиде да види какво не е наред, ще го взриви? Стотици литри нагрята до двеста градуса вода? Боже!
Тя приближи инвалидната си количка и огледа шестте найлонови пликчета с миниатюри. Мебели, бебешки колички, часовник, викторианска къща. Бяха направени много добре.
Райм също ги разгледа.
— Много го бива. Да видим дали е взимал уроци някъде.
Сакс, изглежда, също се беше сетила за това.
— Поръчах на колегите от Главното управление да проверят задълбочено биографията на Грифит. Може да открият някоя работилница, в която е ходил, или училище, в което е учил наскоро. — Амелия изведнъж се намръщи и взе една малка играчка. — В това има нещо познато. Какво е?
Линкълн присви очи и се втренчи в играчката.
— Прилича на заряден сандък, който артилеристите теглят с оръдието. Там държат боеприпасите.
Сакс се вгледа по-внимателно. Райм не добави нищо повече. Остави я да разсъждава самостоятелно. Той забеляза, че Джулиет също се въздържа от въпроси за нишката на мисълта на Амелия.
— Свързан е с един случай — каза накрая Сакс, без да откъсва очи от зарядния сандък. — От последните два месеца.
— Но не с Неизвестния заподозрян 40?
— Не. — Мисълта закръжа за миг и отлетя. Амелия въздъхна отчаяно. — Може да е бил някой от моите или на друг от Главното управление, материалите по чието разследване съм видяла. Ще проверя. — Тя извади изящното творение от найлоновото пликче и го постави върху лист за анализ. Направи му снимка с телефона си и я изпрати. — Ще накарам някого в лабораторията в Куинс да прегледа списъците с уликите, събрани през последните няколко месеца, и да види дали ще изникне нещо. Да се надяваме, че с това ще се справят по-добре, отколкото с изгубените салфетки от „Уайт Касъл“. Сакс прибра играчката в пликчето. — Добре, вие двамата продължавайте тук. Аз ще отида в дома на Алиша. И в склада, където Грифит е убил Бойл. Ще направя оглед.
Амелия излезе и след малко в Сентръл Парк Уест отекна мощният рев на двигателя на форда ѝ. Разтресе дебелите стъкла на единия от големите прозорци в дневната. Един сокол вдигна глава от гнездото си на перваза на прозореца, явно ядосан от звука, който обезпокои малките му.
Райм отново насочи вниманието си към миниатюрите и си помисли: защо талантлив човек, който изработва такива красиви неща и притежава такива умения, става убиец?
Арчър, която беше близо до него, също гледаше произведенията на Върнън Грифит.
— Толкова много работа. Толкова взискателност. — Тя замълча за момент и се вгледа в мъничък стол, а после разсеяно каза: — Аз плетях.
Линкълн не беше сигурен как да реагира на това.
— Пуловери ли, такива неща? — попита той.
— Няколко, но повечето художествени произведения, за украса на стени. Като гоблени.
Райм погледна към снимките от апартамента на Грифит.
— Пейзажи ли?
— Не, абстрактно изкуство — отговори Джулиет.
Линкълн забеляза смекчаване на лицевите ѝ мускули. Копнеж, тъга. Помъчи се да измисли какво да каже и накрая рече:
— Може да правиш снимки. Сега и без това всичко е дигитално. Само натискаш копчета. Или ги командваш гласово. Половината млади хора водят заседнал живот като нас.
— Фотография. Това е идея. Може да опитам.
Минута по-късно Райм добави:
— Но няма да го направиш.
— Не — усмихна се Арчър. — Както например, ако трябва да се откажа от пиенето, няма да премина на безалкохолно вино или бира. Ще пия чай и сок от боровинки. Всичко или нищо. Но ще бъде най-хубавият чай или сок от боровинки, който мога да намеря. — Тя замълча и сетне попита: — Понякога обхваща ли те нетърпение?