Линкълн се засмя, сякаш искаше да каже: Не е ли очевидно?
— Кажи ми как е? — попита Джулиет. — Не се движиш, затова тялото ти не се освобождава от напрежението и то прониква в съзнанието ти.
— Точно така е.
— И какво правиш?
— Занимавам се с нещо. Поддържам съзнанието си да работи. — Той наклони глава към нея. — Ето например ти решаваш гатанки.
Арчър въздъхна дълбоко и по лицето ѝ премина болка и после паника.
— Не знам дали ще мога да се справя, Линкълн. Наистина не знам. — Гласът ѝ потрепери.
Райм се запита дали ще се разплаче. Предполагаше, че не е от ревливите, но знаеше също, че състоянието, пред което беше изправена, тласка към невъобразими неща. На него му трябваха години, за да изгради здрава защита около сърцето си.
Нова в играта…
Той завъртя инвалидната си количка с лице към нея.
— Да, можеш. Щях да ти кажа, ако това не беше в характера ти. Вече ме познаваш. Не разкрасявам нещата. Не лъжа. Можеш да се справиш.
Джулиет затвори очи и отново си пое дълбоко дъх. И след това пак го погледна. Изумителните ѝ сини очи се втренчиха в неговите, които бяха много по-тъмни.
— Вярвам ти.
— Би трябвало. Ти си моя стажантка, забрави ли? А сега да се залавяме за работа — каза Райм.
Моментът отмина и двамата започнаха да описват уликите, които Сакс беше намерила в апартамента на Грифит: косми, четка за зъби (за ДНК), написани на ръка бележки, тетрадки, дрехи, разпечатки за хакерството и технически детайли за неправомерно проникване в защитени мрежи. Имаше дори снимки на рибки в аквариум (Амелия беше пресяла пясъка на дъното за заровени улики, тъй като често се използваше за скривалище, но не беше открила нищо). Много предмети бяха свързани с професията на Грифит, изработване и продаване на миниатюри — различни дървени и метални материали, мънички панти, колелца, бои, лакове, грънчарски изделия, купища инструменти. Ако стояха на лавиците на „Хоум Депо“ или „Занаятчийство за всеки“, те щяха да изглеждат безобидни, но тук остриетата и чуковете придобиваха зловещ вид.
Стоманената целувка…
Тъй като документацията не предлагаше никакви следи към местонахождението на Грифит, Райм и Арчър се съсредоточиха върху уликите от апартамента му и местопрестъплението, където беше убит Едуин Бойл, близо до печатарската фирма, в която беше работил, за да видят дали нещо ще им подскаже къде е бил преди това, защото това можеше да се окаже мястото, където е в момента.
Но след половин час „прашна работа“, както Арчър очарователно нарече усилията им, имайки предвид Едмон Локар, тя отмести инвалидната си количка назад от пликовете, торбичките и снимките и погледна манифеста в тетрадката на Грифит. След това се загледа през прозореца и накрая отново се обърна към Райм.
— Знаеш ли, Линкълн, донякъде не го вярвам.
— Кое?
— Защо Грифит прави всичко това. Той е против консуматорството, но също е консуматор. Купил е всичките тези инструменти и материали за работата си. Купува си храна. Поръчва си специални обувки за големите си крака. Извлича полза от консуматорството. И си изкарва прехраната, като продава разни неща. Това също е консуматорство. — Арчър обърна лице към Райм. Красивите ѝ очи блестяха. — Хайде да изпробваме един експеримент.
Линкълн погледна пликчетата с уликите.
— Не, нямам предвид физически експеримент, а хипотетичен. Да речем, че по случая няма никакви улики. Изключение от Принципа на Локар. Представи си случай, в който няма нито една микроследа. Нещо като убийство на Луната. Ние сме на Земята и не разполагаме с абсолютно никакви улики. Знаем, че жертвата е била убита там горе. Има заподозрени. Но това е всичко. Няма следи, няма веществени доказателства. Какво правим? Единственият подход е да си зададем въпроса защо извършителят е убил жертвата.
Райм се усмихна. Предварителното ѝ условие беше абсурдно, загуба на време, но ентусиазмът ѝ беше обаятелен.
— Продължавай.
— Ако това беше епидемиологично изследване и ти и аз търсехме неидентифицирана бактерия, която убива някои хора, но други — не, щяхме да се попитаме защо. Дали защото са били в някоя чужда страна и са се заразили? Дали защото в организма на жертвите има нещо, което ги прави податливи на заболяването? Вършили ли са нещо, което ги е изложило на бактерията? Затова нека се вгледаме в жертвите на Върнън. Не вярвам в теорията, че те са взети на прицел, защото са били богати консуматори и са купували скъпи готварски печки или микровълнови фурни. Какво друго е общото между тях? Причината да ги убие може да ни доведе до причината откъде Върнън знае за тях и как ги е срещнал… и къде е в момента. Следваш ли мисълта ми?