Пуласки кимна към екрана.
— Обещаха.
Всеки момент.
— Какво са научили?
— Не съм сигурен. Не очаквам адреса и телефонния му номер. Но криминалистът каза, че имат попадения. Това беше добро решение, Амелия.
След провала — в няколко отношения: смъртта на жертвата и бягството на Неизвестния заподозрян 40 — в мола в Бруклин Сакс методично огледа района зад товарната платформа и се питаше къде да изпрати екипите за събиране на доказателства, защото не можеха да претърсят навсякъде. Мястото, което я интригуваше, беше евтин мексикански ресторант, чиято задна врата се отваряше към задънена улица близо до товарната платформа. Това беше единственият ресторант наблизо. Имаше други, по-бързи начини неизвестният заподозрян да е избягал, но Сакс се съсредоточи върху огледа там, може би въз основа на малко вероятната теория, че в мексиканския ресторант има нелегални служители, които няма да искат да съдействат, за да не кажат имената и адресите си като свидетели.
Както беше предположила, никой, от управителя до мияча на чинии, не беше видял доста разпознаваемия заподозрян.
Това обаче не означаваше, че не е бил там. В кошчето за отпадъци за клиенти криминалистите намериха чашата, целофанените опаковки от сандвичи и салфетките от „Старбъкс“, които той беше взел, когато избяга.
Екипът прибра всичкия боклук от онзи контейнер в „Ла Фестива“ — дума, която може би съществуваше в испанския език, а може би не.
И в момента Сакс и Пуласки чакаха резултатите от анализа на тези доказателства.
Амелия се отпусна на стола с колелца, който беше докарала от миниатюрния си кабинет. Помисли се, че ако работеха в дневната на Райм, информацията вече щеше да бъде в ръцете им. Телефонът ѝ иззвъня с мелодията за имейл. Беше добра новина от капитан Мадино от Осемдесет и четвърти участък. Пишеше, че не бързат с доклада за стрелбата ѝ и че ще отнеме известно време, докато се свика комисията. Добавяше, че както бяха обсъдили Сакс и Райм, се бяха обадили няколко репортери, които бяха попитали разумно ли е да се стреля в пълен с хора мол, но Мадино беше отклонил въпросите им с думите, че случаят се разследва по полицейските процедури, и не бе разкрил името и. Никой от журналистите не се беше обадил втори път.
Добри новини.
Компютърът на Пуласки иззвъня като корабна камбана.
— Аха. Пристигнаха. Резултатите от анализа на доказателствата.
Докато младият мъж четеше, ръката му се вдигна към челото и го потърка. Белегът не беше дълъг, но днес се виждаше ясно, поне от този ъгъл и на тази светлина. В първия си случай със Сакс и Райм той беше направил грешка и извършителят, особено жесток професионален убиец, го беше ударил по главата. Нараняването, което се отрази на мозъка му, както и на гордостта и външността му, за малко не сложи край на кариерата му. Но решителността, насърчението от неговия брат близнак, също ченге, и упорството на Линкълн Райм запазиха работата му. Пуласки все още имаше моменти на несигурност — нараняванията в главата отравят самочувствието — но Сакс знаеше, че той е един от най-умните и упорити полицаи, които познава.
Рон въздъхна.
— Няма много.
— Какво са открили?
— Никакви следи от „Старбъкс“. От мексиканския ресторант: ДНК от ръба на чашата от „Старбъкс“, но няма съвпадение в базата данни на СКИД.
Рядко е лесно.
— Няма пръстови отпечатъци — добави Пуласки.
— Какво? Той е носил ръкавици в „Старбъкс“?
— Изглежда е използвал салфетката, за да държи чашата. Лаборантът в лабораторията по криминалистика е използвал вакуум и нинхидрин, но се появил само частичен отпечатък. От върха на пръста. Твърде тесен за Интегрираната автоматизирана система за разпознаване на отпечатъци.
ИАСРО беше изчерпателна, но можеше да анализира само отпечатъци от меката част на пръста, не от върха.
Сакс обаче пак се запита дали ако доказателствата бяха изпратени за анализ на Райм, а не в лабораторията по криминалистика в Куинс, той щеше да съумее да извади отпечатък. Оборудването в лабораторията беше свръхмодерно, но не беше на Линкълн Райм.
— Отпечатък от обувка в „Старбъкс“, вероятно негов — продължи да чете Пуласки, — тъй като е бил сравнен с другите и съвпада с единия от товарната платформа и мексиканския ресторант. Подобни следи са открити и на товарната платформа и в ресторанта. Номер четиридесет и осем, „Рийбок“. „Дейли Къшън 2.0“. Тук е химичният профил на откритата следа.
Амелия погледна екрана и прочете списък на химични вещества, за които не беше чувала.