— Том — каза тя.
— Хей, Амелия. Само се питах дали ще останеш тук през нощта. Вечеря?
Сакс се отпусна.
— Не. Ще водя майка си на лекар. И тя ще остане да спи при мен.
— Да приготвя ли благотворителен пакет?
Амелия се засмя. Знаеше, че благотворителният пакет ще съдържа вкусни неща, но щеше да бъде проблем да отиде да го вземе чак от дома на Райм.
— Не, благодаря, но съм ти признателна. Аз…
Тя млъкна, когато от другия край на линията чу думи, изречени от познат глас.
Не. Не можеше да бъде.
Отново го чу.
— Том, Мел ли е там? Мел Купър?
— Да. Искаш ли да говориш с него?
И още как.
— Да, моля — любезно отговори Сакс.
Миг по-късно Купър каза:
— Здравей, Амелия.
— Здравей, Мел. Какво правиш при Линкълн?
— Той ме изпрати на почивка, макар че не е точно така. Помагам му със случая Фромър.
— По дяволите.
От другия край на линията настъпи мълчание и после Купър рече:
— Аз… Ами…
— Дай ми Линкълн.
— Охо — прошепна експертът криминалист. — Виж, Амелия, въпросът е там, че…
— И не на високоговорител, а със слушалки.
Сакс пъхна пръст в косата си и се почеса. Това беше знак на напрежение и раздразнение. Дори гняв. Не стига че Райм се беше отказал да работи за полицията, ами и сега Амелия трябваше да се разправя с него за проклетата му намеса в нейната работа.
Разнесе се шумолене, докато Купър или Том слагаше слушалките на Райм. Линкълн провеждаше повечето телефонни разговори на високоговорител. Нямаше голям шанс за уединение. Сакс не искаше никой друг да чуе онова, което ще му каже.
— Сакс. Къде…
— Какво прави там Мел? Трябваше ми за случая с Неизвестния заподозрян 40. Ти ми го открадна.
— Помолих го да ми помогне със съдебното дело на Фромър — оправда се Райм. — Имаме да вършим лабораторна работа. Не знаех, че ти трябва.
— Лабораторията в Куинс не прави всичко необходимо.
— Не знаех. Откъде да знам? Ти не си ми казвала нищо.
Защо да обсъждам този въпрос с теб, помисли си Сакс и после измърмори:
— Как така си му възложил граждански случай? Не съм сигурна дали можеш да го правиш.
— Той си взе отпуск. Не е на работа.
— Не говори глупости, Райм. Почивка, а? Аз разследвам убийство.
— Ти си била в мола, Сакс. Видяла си какво се е случило. И моята жертва е мъртва като твоята. — Линкълн Райм не умееше да се защитава добре.
— Разликата е, че твоят ескалатор няма да убие никого другите.
Райм не отговори на това и каза:
— Е, мисля, че Мел няма да ми трябва още дълго.
— Какво означава това? Колко часа? За предпочитане минути.
Той въздъхна.
— Трябва да намерим ответник до един-два Дни.
— Значи дни — измърмори Сакс. — Не часове.
Тя не разполагаше с време.
Райм направи опит за помирение, въпреки че прозвуча неискрено.
— Ще се обадя тук-там. С кого работиш на местопрестъплението?
— Не работя с Мел. Това е проблемът.
— Виж, аз… — обади се Мел Купър, който явно се досети какво става.
— Всичко е наред — прекъсна го Линкълн.
Не, не е наред, мълчаливо кипеше от гняв Сакс. Те бяха партньори в професията и в живота от години и никога не се бяха карали по въпроси, близки до сърцето, но когато ставаше дума за разследвания, можеше да пламне гняв.
— Сигурен съм, че можеш да му зададеш няколко въпроса. Ето, той кима. Ще го направи с удоволствие.
— Не мога да му задавам въпроси. Той не е продавач-консултант в магазин за авточасти. Включи високоговорителя — добави тя.
Чу се изщракване.
— Амелия… — започна Купър.
— Добре, Мел. Слушай. Рон ще ти каже подробностите. Искам да анализираш салфетки за пръстови отпечатъци и ДНК. И ни трябва името на марка лак за дърво. И видът дърво от анализ на стърготини. Трябва ми някой наистина добър — добави Сакс заради Райм, не заради Купър. — Добър като теб.
Последното беше малко дребнаво, но не ѝ пукаше.
— Ще се обадя, Амелия.
— Благодаря. Рон ще ти изпрати номера на случая.
— Добре.
И после Сакс чу женски глас.
— Мога ли да направя нещо?
— Не. Продължавай с анализа — отговори Линкълн.
Коя ли е тя, зачуди се Амелия.
— Сакс, виж…
— Трябва да затварям, Райм.
Тя прекъсна разговора и си помисли, че не му е затваряла от години. Спомняше си кога го направи за последен път. По време на първото им разследване заедно.
В същия момент Сакс осъзна, че толкова се беше съсредоточила в телефонния разговор и гнева си срещу Райм, защото е „пратил на почивка“ криминалиста, който ѝ трябваше, че бе загубила представа за околната обстановка — смъртен грях за всяко ченге на улицата, особено след като беше забелязала нещо, което можеше да е враждебно.