И после ги чу. Решителни стъпки, приближаващи се зад нея, близо. Ръката ѝ се стрелна към глока, но беше твърде късно да извади оръжието си. Дотогава нападателят беше само на метър и нещо.
12.
— Е, не стана. — Джулиет Арчър говореше за експеримента да излеят кока-кола в ескалатора, все едно го е направил някой непохватен посетител, и да предизвикат късо съединение в превключвателя, който отваря капака за поддръжка.
— Напротив — възрази Райм, в отговор на което тя и Купър се намръщиха. Според него експериментът беше успешен. — Опитът доказа предположение, противно на онова, което се надявахме — че „Мидуест Кънвейънс“ са направили ескалатор, който не е дефектен по отношение на разлети течности.
Производителят беше взел предвид, че някой може да разлее напитка, докато се качва или слиза с ескалатора, и бе предпазил електрониката и мотора с парче пластмаса, което се оказа предпазен улей. Течностите изтичаха в контейнер далеч от сервомотора, който освобождаваше щифта за отваряне на капака за достъп.
— Напред и нагоре.
Райм каза на Купър да продължи да експериментира. Мел трябваше да удари превключвателя и сервомотора с различни предмети, за да симулира механична намеса — дръжка на метла, чук.
Нямаше реакция. Смъртоносният капак за поддръжка не се отваряше.
Арчър предложи Купър да скочи няколко пъти върху капака. Идеята не беше лоша и Райм му каза да го направи, но докато Том стои отдолу, за да го хване, ако падне.
Нямаше резултат. Заключващият щифт не се прибираше. Скобата не помръдваше. Нищо, което правеха, не можеше да отвори капака освен натискането на превключвателя, предназначен за тази цел, който беше поставен на сигурно място в гнездо зад заключен капак.
Всички се замислиха.
— Бръмбари! — извика Райм.
— Не може да сложиш подслушвателни устройства в Следствения отдел, Линкълн — неспокойно каза Купър.
— Грешката е моя. „Бръмбари“ не е правилно. Това е много ограничен биологичен разред. Полутвърдокрили. Листна въшка или например цикада. Трябваше да бъда по-точен. По-широката категория „насекоми“, от която „бръмбарите“ са подвид. Искам насекоми. Въпреки че и бръмбар ще свърши работа.
— О! — На Купър му олекна, въпреки че беше очевидно озадачен.
— Добре, Линкълн — каза Джулиет. — Вътре може да е влязла хлебарка и да е предизвикала късо съединение на превключвателя или мотора. „Мидуест Кънвейънс“ би трябвало да са взели това предвид и да са вградили прегради. Не са го направили, следователно ескалаторът е дефектен.
— Том! Том, къде си?
Болногледачът дойде.
— Още газирани напитки?
— Мъртви насекоми.
— Намерил си бръмбар в кока-колата? Невъзможно.
— Пак бръмбари — намръщи се Райм.
След обяснението Том претърси къщата за твари. Той беше толкова взискателен иконом, че се наложи да разшири търсенето до склада на тавана и мазето, за да открие няколко жалки трупа на мухи и един изсъхнал паяк.
— Няма ли хлебарки? Искам хлебарка.
— Моля те, Линкълн.
— На отсрещната страна на улицата има китайски ресторант… Би ли ми намерил една-две хлебарки? Може и мъртви.
Том направи гримаса и излезе на лов за дребен дивеч.
Дори отново хидратирани обаче, различните същества, които той донесе, не можаха да накарат превключвателя да се задейства, нито да предизвикат късо съединение в сервомотора, когато ги сложиха върху контакта.
Докато Купър и Арчър обсъждаха други вероятни причини ескалаторът да бъде официално обявен за дефектен, Райм се втренчи в закачалката, на която висеше едно от саката на Сакс, и се замисли за тежките ѝ думи. Защо беше толкова ядосана, по дяволите? Тя нямаше права над Мел Купър. И откъде Линкълн можеше да знае, че Амелия има проблеми с лабораторията?
След това гневът му се насочи към самия него, че си губи времето да мисли за търканията си с нея.
Трябваше да работи.
Райм заповяда на Купър да изчисти щифта и скобата от смазката и пак да я затвори, за да види дали щифтът ще стигне до заключваща позиция, когато е сух и има по-голяма вероятност да се отвори от произволно движение. Макар и без смазка обаче, щифтът затвори плътно капака.
По дяволите. Какво се беше случило? Уитмор беше казал, че не е необходимо продуктът да е направен небрежно, за да бъде дефектен. Трябваше да открият причина защо капакът се е отворил, когато не би трябвало.
— Не му въздействат насекоми, течности, удари… — измърмори Линкълн. — Имало ли е светкавици в деня, когато се е случило нещастието?