Арчър провери какво е било времето.
— Не. Ясен ден.
Райм въздъхна.
— Добре, Мел. Запиши нищожните си открития на дъската, ако обичаш.
Купър го направи.
На вратата се позвъни и Линкълн погледна монитора.
— А, нашият адвокат.
Той отвори.
Минута по-късно в дневната влезе Евърс Уитмор, вървейки абсолютно изправен, с елегантен морскосин костюм, всяко копче закопчано. В едната си ръка носеше старомодно куфарче, а в другата — пазарска торбичка.
— Господин Райм.
Той кимна.
— Това е Джулиет Арчър.
— Аз съм стажантка.
— Тя помага в разследването.
Уитмор дори не погледна към инвалидната ѝ количка, нито прояви любопитство, че жената е с недъг като наставника си — или пък как състоянието ѝ би могло да помогне или да възпрепятства разследването. Той кимна за поздрав и после се обърна към Линкълн.
— Нося нещо. Госпожа Фромър ме помоли да ви го дам в знак на благодарност. Сама го е правила. — Адвокатът извади от пазарската торбичка увит в найлон хляб, завързан с червена панделка, и го показа, сякаш представяше веществено доказателство Номер едно от страна на ищеца. — Каза, че е сладък хляб с тиквички.
Райм не беше сигурен как да тълкува подаръка. Доскоро клиентите му бяха Нюйоркската полиция, ФБР и други подбрани правоприлагащи агенции, никой от които не му беше изпращал печива за благодарност.
— Да. Добре. Том. Том!
Болногледачът се появи след минута.
— О, господин Уитмор. — Нежеланието да се употребяват малките имена, изглежда, беше заразно.
— Господин Рестън, вземете този хляб — каза адвокатът и му го подаде. — От госпожа Фромър.
— Прибери го някъде или го сложи в хладилника — каза Линкълн.
— Сладък хляб с тиквички. Ухае хубаво. Ще го сервирам.
— Не ни трябва…
— Разбира се, че ще го сервирам.
— Не, няма. Ще го запазим за по-късно. — Райм имаше таен мотив да възрази. Мислеше си, че единственият начин Джулиет Арчър да може да яде хляба, е Том да я храни, а това щеше да я накара да се почувства неудобно. Тя използваше само пръстите на дясната си ръка, не цялата ръка. Лявата, с изящната гривна, разбира се, беше пристегната неподвижно с ремък за инвалидната количка.
Арчър, която явно разбра стратегията на Линкълн, но не ѝ пукаше, заяви с твърд глас:
— Аз ще си взема.
И Райм осъзна, че е нарушил едно от собствените си правила — държеше се покровителствено с нея.
— Добре — отстъпи той. — И аз ще си взема. И кафе. Моля.
Том примигна от обрата… и от учтивостта.
— И аз ще пия кафе. Без захар и сметана, моля — обади се Уитмор. — Ако е удобно.
— Разбира се.
— Някакъв шанс за капучино? — попита Джулиет.
— Един от специалитетите ми. Ще донеса и чай, Мел. — Том тръгна към кухнята.
Адвокатът се приближи до бялото табло с информацията по случая и всички се вгледаха в написаното.
Неправомерно причинена смърт, болка и страдания — гражданско дело
— Място на произшествието: мол, „Хайтс Вю“, Бруклин.
— Жертва: Грег Фромър, 44 г., продавач в „Хубави дамски обувки“ в мола.
— Служител в магазин, напуснал „Горивни системи Патерсън“ като директор по продажбите. Ще се опитаме да докажем, че е смятал да се върне на подобна или на друга високоплатена работа.
— Причина за смъртта: загуба на кръв, травми на вътрешни органи.
— Основания: дело по Закона за гражданскоправната отговорност за неправомерно причиняване на смърт и причиняване на морални щети и телесни повреди.
— Вреди, причинени от продукт/строга отговорност за продукта.
— Небрежност.
— Нарушение на спецификациите в гаранцията.
— Повреди: обезщетение за болка и страдания, вероятно наказателни. Да се определят.
Вероятни ответници:
— „Мидуест Кънвейънс“ (производител на ескалатора)
— Собственикът на имота, на който се намира молът (да се идентифицира)
— Строителят на мола (да се идентифицира)
— Фирмата за поддръжка на ескалатора, ако е различна от производителя (да се идентифицира)
— Генерални изпълнители и подизпълнители, инсталирали ескалатора (да се идентифицират)
— Други ответници?
Факти, свързани с произшествието:
— Капакът за достъп се отваря спонтанно и жертвата пада в зъбните колела. Отворил се е около четиридесет сантиметра.
— Капакът тежи деветнайсет килограма, острите зъбци са допринесли за нараняването и смъртта.
— Капакът е обезопасен с резе. На пружини. Отваря се по неизвестна причина.