— Превключвател зад заключен капак. На видеозаписа никой не натиска превключвателя
Причини за неизправността?
— Превключвателят или сервомоторът се активира спонтанно. Защо?
— Късо съединение. Друг електрически проблем?
— Резето се поврежда.
— Умора на метала — възможно, малко вероятно.
— Не се е вместило както трябва.
— Насекоми, течност, механичен контакт? Малко вероятни фактори.
— Светкавица? Малко вероятен фактор.
— На този етап нямаме достъп до докладите на Следствения отдел и пожарната.
— На този етап нямаме достъп до повредилия се ескалатор (иззет от Следствения отдел).
Арчър обясни на Уитмор, че не е открила подобни произшествия с ескалаторите, произведени от всички фирми, не само от „Мидуест Кънвейънс“. След това Мел Купър разказа на адвоката подробностите за опитите им да отворят капака спонтанно поради външен фактор или дефект в произвеждането на механизма.
— Никоя от теориите за отварянето на капака не проработи на ескалатора двойник — добави Райм.
— Трябва да отбележа, че нещата не изглеждат много обещаващи — рече Уитмор. Гласът му не прозвуча по-обезсърчено от тези лоши новини, също както едва ли би показал въодушевление, ако заключенията бяха в тяхна полза. И все пак той сигурно беше обезпокоен. Явно не беше човек, който приема лесно пораженията.
Очите на Линкълн обхождаха ескалатора от горе до долу. Той приближи количката си и се втренчи в него.
Не забеляза, че Том влезе с поднос, на който беше сложил хляба с тиквички и напитките. Не чу разговора между Купър, Арчър и Уитмор и монотонния глас на адвоката, който отговори на въпрос, зададен от Джулиет.
И после настъпи мълчание.
— Линкълн? — попита Том.
— Дефектен е — промълви Райм.
— Какво? — попита болногледачът.
— Дефектен е.
— Да, господин Райм — съгласи се Уитмор. — Проблемът е, че не знаем кое точно е дефектно.
— Напротив, знаем.
* * *
— Уплаши ме — троснато каза Амелия Сакс с глас, пронизващ като вятъра. — Има вероятност извършителят да е бил тук. — Тя дръпна ръката си от ръкохватката на пистолета си.
Човекът, който се беше приближил зад нея точно след телефонния ѝ разговор с Райм, беше Рон Пуласки, не Неизвестният заподозрян 40 или друг нападател.
— Извинявай — отговори младият полицай. — Ти говореше по телефона. Не исках да те прекъсвам.
— Следващия път заобиколи отдалеч. Помахай. Дай някакъв знак… Видя ли някой, който да прилича на заподозрения наоколо преди няколко минути?
— Тук ли е той?
— Ами оказа се, че наистина харесва „Уайт Касъл“. И забелязах, че някой ме следи. Видя ли нещо? — нетърпеливо попита тя.
— Не, никой като него. Само две хлапета. Изглежда вървеше сделка с наркотици. Отправих се към тях, но офейкаха.
Може би Сакс беше видяла тях. Прахоляк. Чайки. Бандити, разменящи банкноти срещу кокаин.
— Къде беше? Звънях в кабинета и на мобилния ти. — Амелия забеляза, че Рон е зарязал униформата и се е преоблякъл за улицата.
И се оглеждаше наоколо.
— Обадиха ми се, след като ти излезе. Трябваше да говоря с един информатор в Харлем. По случая „Гутиерес“.
Сакс се замисли. Енрико Гутиерес. Издирван за убийство — вероятно предумишлено, а по-вероятно непредумишлено. Това беше едно от първите разследвания на Пуласки заедно с друг детектив от Криминалния отдел. Един наркопласьор беше убил друг, затова не полагаха големи усилия да приключат случая. Тя предположи, че информаторът е попаднал на следа и се е обадил на Пуласки.
— Онзи стар случай ли? — попита Амелия. — Мислех, че прокуратурата се е отказала. Едва ли си струва времето.
— Наредиха ми да представя кратко описание на случая. Не видя ли докладната ми записка?
Сакс не обръщаше внимание на много докладни записки, които се разпространяваха в Главното управление на полицията. Връзки с обществеността, безполезна информация, нови процедури, които щяха да бъдат отменени следващия месец. В съживяването на разследвания като това за Гутиерес нямаше много логика, но от друга страна, детективите и патрулните полицаи не бяха в положение да оспорват решенията на шефовете. И ако Пуласки искаше да се издигне в света на полицията, трябваше да изпълнява заповедите от горе. И да приема сериозно докладните записки.
— Добре, Рон, но наблегни на Неизвестния заподозрян 40. Ако нашето момче освен с чукове си играе с бомби с изкуствени торове и отрови, това е приоритетът ни. И отговаряй на проклетия си телефон.
— Ясно, разбрах. Ще гледам да вместя някак случая „Гутиерес“.