С нещо, доближаващо се до ентусиазъм в гласа, Уитмор заяви:
— Моята помощничка госпожица Шрьодер не е открила случаи, в които ескалатори са били смятани за дефектни поради липса на автоматични блокиращи механизми, но е изровила няколко случая с тежки индустриални машини — печатарски преси и машини за щампи, в които е намерен дефект, когато са продължили да работят, след като са преместени предпазители или са се отворили капаци. Фактите са достатъчно сходни, за да подкрепят съдебно решение, че нараняването на господин Фромър е станало поради дефект в проекта.
— Възможно ли е да намерим ескалатори, произведени от други компании, които имат автоматичен блокиращ механизъм? — попита Джулиет.
— Добър въпрос, госпожице Арчър. Госпожица Шрьодер е търсила и това. Боя се обаче, че отговорът е не. „Мидуест Кънвейънс“, изглежда, е единственият производител на ескалатори в света, който прави продукт с лошо избрания начин за отваряне на капака за достъп. Тя обаче е открила производител на асансьор със стоп-бутон — спирачка, в случай че кабинката тръгне, докато в шахтата има работник и капакът за достъп е отворен.
— Този случай ще бъде добър за цитиране — отбеляза Арчър, — тъй като ескалатор и асансьор често се бъркат.
Уитмор отново остана смаян от логичното ѝ мислене.
— Да, наистина. Установил съм, че е изкуство подсъзнателно да насочиш съдебните заседатели в полза на твоя клиент. А сега, още веднъж, не смятам да отиваме на процес, но ще включа онези случаи, когато се свържа с „Мидуест Кънвейънс“ за извънсъдебно уреждане на спора. Сега имаме теория. Солидна. Добра. През следващите няколко дни ще подготвя иска. След като го подам, ще поискам с призовка инженерната документация на фирмата, история на исковете и доклади за сигурността. Ако ни провърви, може да намерим някоя докладна записка за АНП, която да ги простреля в крака.
Джулиет попита какво е това. Правното ѝ образование, получено от телевизионните сериали, очевидно ѝ изневери по този въпрос. А колкото до Райм, той също нямаше представа.
— Анализ разход-полза — обясни Уитмор. — Ако една компания изчисли, че поради небрежността ѝ при производството на някой продукт за една година ще умрат десет клиенти и че ще трябва да изплати обезщетения за неправомерно причинена смърт на стойност десет милиона долара, но ще ѝ струва двайсет милиона да оправи проблема предварително, производителят може да реши да пусне на пазара продукта, защото е икономически по-изгодно.
— Фирмите правят такива изчисления? — изуми се Джулиет. — Въпреки че подписват смъртни присъди на онези десет души?
— Чували ли сте за „Ю Ес Ауто“? Беше наскоро. Един инженер написал вътрешна докладна записка, че в много малък процент от автомобилите може да има изтичане на бензин, което да доведе до катастрофални пожари. Ще струва еди-колко си пари да се оправи. Управата обаче решава, че е по-евтино да плати за неправомерно причинената смърт или присъди за телесни повреди на няколко души. И действа според това решение. Разбира се, сега компанията вече не работи. Докладната записка излезе на бял свят и те никога не се съвзеха от критиките на обществото. Поуката от историята, разбира се, е…
— Да взимаш етично правилното решение — прекъсна го Джулиет.
— Никога да не записваш на хартия такива решения — поправи я Уитмор.
Райм се запита дали адвокатът се шегува, но думите му не биха придружени от усмивка.
— Ще събера информация за потенциала на господин Фромър да печели пари — продължи Уитмор, — как е щял да се върне на чиновническа работа, каквато е имал преди това. Директорска длъжност. Така ще увеличим иска за бъдещ потенциал за печелене на пари. Ще взема писмени показания от съпругата и приятелите му и бивши колеги, а също и експертно медицинско мнение за болката и страданията, които е преживял. Искам да ударим „Мидуест“ с всичко, с което можем. При такива обстоятелства, предполагам, че те ще направят всичко възможно да избегнат съдебен процес.
Телефонът му изжужа и той погледна екранчето.
— Госпожица Шрьодер, от кантората ми. Може би е открила нови случаи, които да използваме — обясни Уитмор и отговори на обаждането. — Да?
Райм забеляза, че адвокатът застана напълно неподвижно. Не въртеше врата си и не преместваше тежестта си от крак на крак и се втренчи в пода.
— Сигурна ли си? Кой ти каза?… Да, може да им се вярва. — Най-после по лицето му премина сянка на емоция. И не беше приятна. Той затвори. — Имаме проблем. — Уитмор огледа присъстващите. — Има ли начин да се обадим по Скайп? Веднага.