Чудеше се какво ли ще научат.
Нерядко уликите предоставят по някой дребен факт, който помага на разследването.
Друг път са загуба на време.
А понякога те отвеждат право до вратата на извършителя.
* * *
Мел Купър се беше върнал в дома на Райм в Сентръл Парк Уест.
Съжалявам, Амелия, помисли си Линкълн, но след откриването на евентуален нов ответник аз се нуждая повече от Мел, отколкото ти. После ще спорим.
Там беше и Евърс Уитмор.
Тримата мъже гледаха в тъмна част на стаята, където Джулиет Арчър седеше пред компютър и издаваше гласови команди.
— Нагоре три реда. Вдясно две думи.
Райм си помисли колко труден е животът без съкратени процедури. Недъзите те връщат в свят, подобен на XIX век. Всичко отнема много повече време. Самият той беше опитал с разпознаване на окото и на гласа, лазерно устройство, прикрепено към ухото му, което активираше части от екрана. Беше прибягнал до старомодните начини, използвайки ръката си, джойстик или тъчпад. Това беше тромаво и бавно, но методът се доближаваше до нормалния и Линкълн най-после го беше усъвършенствал. Той видя, че Арчър трябва да се приспособи към възможния начин, който ѝ е най-удобен.
След няколко минути тя се присъедини към тях. На близкия екран бяха резултатите от работата ѝ, но Джулиет започна да разказва на глас какво е открила, без да поглежда към записките на мониторите:
— И така, „Микросистеми“. Фирма на Виней Чаудари, собственик и главен изпълнителен директор. Номер едно производители на интелигентни контролери в страната. Приходи два милиарда долара годишно.
— Леле, това много помага — иронично подхвърли Уитмор.
— По принцип контролерът представлява малък компютър с мобилна или безжична връзка или блутут, вграден в машината или уреда, който управлява. Всъщност е доста елементарно. Да речем, че е монтиран в готварска печка. Контролерът е онлайн в облачен сървър на производителя на печката. Собственикът на уреда има приложение в смартфона си за връзка с печката от всяка точка на света. Регистрира се в сървъра и може да изпраща или да получава сигнали от контролера — да изключва или да включва печката. Производителят също е онлайн с печката, за да събира данни от контролера — потребителска информация — диагностика, график за под дръжката, неизправности. Може да бъде предупреден дори за изгоряла лампа във фурната.
— Имало ли е досега проблеми с контролера „Дейта Уайз 5000“? — попита Купър. — Например да се активира, когато не трябва?
— Не открих нищо, докато си играех на рулетка с Гугъл. Дайте ми малко време и може да намеря повече.
— Тогава какво е отворило капака? — зачуди се Райм. — Заблуден сигнал е подал команда на контролера да отвори капака? Нещо в самия мол? Или от облака? Или „Дейта Уайз“ е направил късо съединение и само е изпратил командата за отваряне?
Арчър отмести поглед от компютъра.
— Открих нещо. Вижте. В един блог отпреди два месеца. „Социално инженерство“. Актуализира се всяка секунда, не месечно или седмично. Поне така пише. Обаче не става точно така.
— Понякога си прекадено умен, за да е за твое добро — отбеляза Линкълн.
Той и другите прочетоха следното:
Пресищане = смърт?
Опасностите от Интернета на нещата (ИНН)
Ще бъде ли потребителското пресищане нашата смърт?
От саморазпенващ се сапун до контролирани порции калорично специфични ястия, доставяни по домовете на потребителите навреме за вечеря, производителите все повече пласират на пазара продукти, предназначени да контролират живота на хората. Оправданието е, че те помагат на заети професионалисти и семейства да пестят време — и в някои случаи пари — и да улесняват живота си. В действителност много от тези неща са само отчаяни опити да пълнят джобовете на компании, изправени пред пазари, преситени с конкурентни продукти или на които не съществува разлика в търговските марки.
Но факторът целесъобразност има и тъмна страна.
Говоря за нещо, което се нарича Интернетът на нещата, или ИНН.
Хиляди уреди, инструменти, отоплителни и климатични системи, превозни средства и индустриални продукти, спортни контролни табла̀ и други позволяват на потребителите да имат дистанционен достъп до тях. Това съществува от няколко години под формата на домашни системи за наблюдение, в които видеокамерите всъщност са миникомпютри, свързани с вашата безжична мрежа или мобилния ви телефон. Когато отсъствате от дома си, регистрирате се в някой интернет сайт — предполага се, че е сигурен — и се уверявате, че в дневната ви не се промъкват крадци, или проверявате какво прави детегледачката.