— Как така?
— Гражданско е. Мел Купър е тук на почивка.
— А пък аз съм озадачен.
— И не работя с полицията — търпеливо добави Линкълн.
— Не.
— Да.
— Ако си напуснал, защо още се занимаваш с такива неща? Питам само защото водим този разговор.
— Оттеглих се от криминалните разследвания. Консултант съм по гражданско дело.
Мълчание.
— А, добре. В такъв случай не мога да ти помогна. Разбираш, нали? Бих искал, но не мога.
— Знам. Искам само да ни кажеш как да намерим адреса на един блогър, който е писал за тези контролери. Искаме да говорим с него, може би да го наемем като вещо лице. Представи си, че сме на коктейл, ти и аз.
— Да намериш някого онлайн? Лесно е. Потърси в „Кой кой е“. Пусни там името на сайта, .com или .net. Разбира се, той може да използва уебуслуга за поверителност като регистриран в домейна, за да не могат ядосани съпруги или съпрузи да разберат къде живее.
Райм погледна Купър, който тракаше на клавиатурата пред монитора си. Той кимна към резултатите и Линкълн ги прочете.
— Тук пише Прайвъси Плъс, Нова Зеландия.
— Да, има Прайвъси Плъс, Нова Зеландия.
— Да, има уебуслуга за поверителност, която замаскира адреса му. Ами Нова Зеландия?
— Няма съдебна заповед. Прецакани сте.
— Не можем да си позволим да бъдем прецакани, Родни — спокойно каза Райм. — Да помислим по-усилено.
Шарнек се прокашля.
— Говоря само теоретично. Схващаш ли? Те-о-ре-тич-но. За да заобиколиш уебуслугата за поверителност, трябва да отидеш онлайн и да свалиш и да инсталираш — разбира се, на флашка, която после да бъде унищожена — програма като, да речем, „Хидън Сърф“. След това я пускаш и търсиш в руски уебсайтове програма, да речем, „Ограбление“. Означава „грабеж“ на руски. Обожавам финеса на нашите славянски приятели. „Ограбление“ е хакерски код. Абсолютно нелегален. Това е ужасно. Изобщо не го одобрявам. Позволява на хората да хакнат, да речем, някоя уебуслуга за поверителност дори, да речем, в Нова Зеландия и намира адреса на човек, чийто айпи адрес знаеш.
— По-добре да затварям засега, Родни.
— Аз съм „за“. Макар че как да затворя, като изобщо не сме разговаряли?
Музиката отново се увеличи до високи децибели и те прекъснаха разговора.
— Някой записа ли всичко това? Знае ли какво да направим? Трябва да… — започна Райм.
Арчър вдигна глава от компютъра си и каза:
— Една лоша и една добра новина.
— Каква?
— Изпълних указанията. Лошата новина е, че компютърът ти вече започна да се пълни с руски порнографски спам. Но добрата новина е, че открих адреса на блогъра. И още по-добрата новина е, че той е тук, в града.
18.
— В този град има твърде много хора — каза Рон Пуласки, а после, изглежда, съжали за забележката си, тъй като извършителят, когото издирваха в момента, действаше по своя откачен начин за намаляване на прираста на населението.
Всъщност младият полицай искаше да каже, че твърде много хора пресичат на червено и че светофарите не работят в полза на него и Амелия Сакс.
Тя обаче явно не се притесняваше от тези ограничения. Вярно, движеха се бавно, но постепенно напредваха от Главното управление на полицията към кръстовището, където нелегалното такси беше оставило Неизвестния заподозрян 40 в нощта, когато беше убил Тод Уилямс с неелегантния си, но ефикасен инструмент. Сакс правеше онова, което наричаше „побутване без докосване“ — с разсеян вид доближаваше колата до пешеходците, които препречваха пътя, за да ги накара да се почувстват застрашени и съответно да се разкарат.
Най-после излязоха от централната част на града, известна през XIX век като „Файв Пойнтс“, най-опасните няколко километра в Съединените щати (сега много по-чиста и сигурна, макар и населена със също толкова много престъпници като тогава, както цинично отбелязваха някои; кварталът включваше Кметството).
След десетина минути те видяха нелегалното такси в Долен Ийст Сайд, части от който се разрастваха в анклави на хипстъри и художници. Но не и тук, където преобладаваха порутени търговски сгради и незастроени парцели.
По време на телефонния разговор, докато уговаряха срещата, шофьорът беше казал:
— Ще ме видите. Бял форд.
Акцентът му беше загадъчен.
Сакс паркира ториното си на свободно място, заобикаляйки купчини боклук, струпани до тротоара, и двамата с Рон слязоха от колата. Ниският, мургав шофьор с джинси и синя футболна фланелка на „Реал Мадрид“ слезе от таксито и отиде при тях.
— Аз съм детектив Сакс. Това е полицай Пуласки.