Сакс обясни, че двамата с Пуласки са попаднали на следа — заподозреният беше взел такси от Куинс до този район и шофьорът го беше видял да влиза през задната врата на тази сграда четири часа преди убийството на Уилямс.
— Уилямс е публикувал дълга статия за рисковете от един интелигентен контролер — същия вид, който мислим, че е предизвикал неизправност в ескалатора и вероятно е станал причина за отварянето на капака за поддръжка. Тъй като вдовицата не може да съди производителя на ескалатора, защото е фалирал, смятаме да заведем иск срещу фирмата, произвела контролера. Надявахме се да привлечем Уилямс като вещо лице или поне да поговорим с него и да ни каже повече за това как може да се повредят контролерите. Но сега…
— И ти ли мислиш същото като мен? — прекъсна го Сакс.
— Абсолютно. Твоят заподозрян прочита блога на Тод за контролера и решава, че това може да е готино оръжие за убийство.
Свързва се с Тод и се уговарят да се срещнат тук. Научава каквото му трябва, за да хакне контролера.
Сакс продължи да разказва вероятния сценарий:
— След това предлага да отидат в клуба „40 градуса север“. Преди обаче да стигнат дотам, дръпва Тод в строежа и го пребива до смърт с чук. Прави така, че да прилича на обир. Убива го там, не тук, за да съсредоточи разследването далеч от офиса на Уилямс.
— Не разбирам ясно мисълта ви, господин Райм — каза Уитмор.
— Амелия е преследвала извършителя в мола в Бруклин. Предположила е, че повредата на ескалатора там е случайно съвпадение.
— Но не е било — добави Сакс. — Неизвестният заподозрян 40 е знаел как да хакне контролера и да отвори капака нарочно.
— За да отвлече вниманието от себе си и да избяга? — попита Пуласки. — Кога те видя, че го следиш?
Райм смръщи лице заради погрешното мислене на младия мъж.
— Откъде е знаел, че в ескалатора има контролер „Дейта Уайз“?
Рон се изчерви.
— Да, разбира се. Не помислих. Планирал е всичко предварително. Отишъл е в мола, за да убие произволен човек или пък точно Фромър, като отвори капака за достъп.
Предавателят на Пуласки изпращя. Той отстъпи встрани, за да отговори на обаждането.
— Заподозреният е бил забелязан тук преди двайсетина минути — обясни Амелия на Райм и Уитмор. — Повикахме подкрепления. Затова извадихме оръжията си. Помислихме ви за него, когато ви чухме от другата страна на сградата.
Младият полицай отново се присъедини към тях.
— Една кола, патрулираща из квартала. Идват и други. Още няма следа от него.
— Възможно ли е да е в сградата? — попита Линкълн.
— Бездомникът каза, че е стоял на това кръстовище — отговори Сакс и посочи. — Вероятно би го видял, ако заподозреният беше дошъл насам.
— Любопитен съм, защо ще се връща тук? — попита Уитмор.
— Може би живее наблизо — отвърна Райм. Районът беше предимно търговски, но тук-там имаше по-нови — по-точно седемдесет и пет-осемдесетгодишни сгради с апартаменти.
— Или се тревожи, че не е прикрил достатъчно добре следите си, и се е върнал да търси улики. Видял ни е и е офейкал. — Сакс огледа сградата. — Провери дали не е влязъл с взлом, Рон.
Той обиколи постройката и се върна.
— Прозорците са непокътнати, но задната врата може би е разбита. Има драскотини.
Линкълн не можеше да усети тупкането на сърцето в безчувствените си гърди, но разбра какво се е случило по ускорения пулс в челото си.
— Ти каза, че търси улики, Сакс, но той може…
— Да е дошъл да ги унищожи! — Тя се завъртя към сградата.
В същия момент отвътре се чу глух тътен. Каквото и запалително устройство да беше поставил Неизвестният заподозрян 40, сигурно беше доста голямо. След секунди от разбитите от топлинната вълна прозорци започнаха да се вият пушек и пламъци.
Райм се нагълта с дим и пепел, закашля се силно и се помъчи да дръпне назад инвалидната си количка. Евърс Уитмор му помогна, като ритна кофа за боклук, която препречваше пътя за бягство на криминалиста. Рон Пуласки се обади на диспечера да изпрати пожарна кола.
Амелия Сакс хукна към предната врата на сградата, взе изкъртено паве и го използва да строши стъклото. Обърна се към Линкълн и извика:
— На кой етаж е офисът на блогъра?
— Недей, Сакс!
— На кой етаж?
— На последния — все още кашляйки, отвърна той.
Амелия се втурна вътре, вмъквайки се през острите стъкла на вратата, които изтракаха като зъби на акула.
* * *