— Той е избягал от сградата, Амелия. — Тъмночервените рамки на очилата му хем привличаха погледа, хем дразнеха.
— Как?
— През товарната платформа.
— Мислех, че имаме хора там. Наети ченгета, ако не от нашите.
— Заподозреният извикал иззад ъгъла близо до платформата, че извършителят е в складовото помещение и да си донесат белезниците и електрошоковите пистолети. Знаеш ли какви са наемниците? Обожават възможността да си поиграят на истински ченгета. Всички хукнали към склада. И той си излязъл най-спокойно. Има го заснет на видеокамерите — с ново сако, тъмно, спортно, и мека шапка — да слиза по стълбата на товарната платформа и да бяга през паркинга за камиони.
— Накъде се е отправил?
— Нямам представа. Обхватът на камерата е малък.
Сакс повдигна рамене.
— Метро? Автобуси?
— На камерата не се вижда нищо. Вероятно е тръгнал пеша или е взел такси.
За едно от осемдесет и петте милиона места, където можеше да е отишъл.
— Тъмно сако, така ли? Спортно?
— Разпитахме в магазините, но никой не е видял мъж с неговото телосложение да купува нещо. Не знаем как изглежда.
— Мислиш ли, че ще можем да снемем отпечатъци от стълбата? И товарната платформа?
— О, видеозаписът показва, че той си слага ръкавици, преди да се спусне по стълбата.
Хитро. Този човек е умен.
— И още нещо. Заподозреният е носел чашата си и опаковки от сандвичи. Търсихме, но той не ги е изхвърлил там.
Може би бяха в „Старбъкс“.
— Ще накарам криминалистите да се заловят с това.
— Хей, как мина разговорът с капитан Бяла вратовръзка? Опа, аз ли казах това?
Амелия се усмихна.
— И да си го казал, не съм го чула.
— Той вече мисли как да обзаведе кабинета си в губернаторското жилище.
Това обясняваше шикозния тоалет. Висш полицай с амбиции. Хубаво е да го имаш на своя страна.
Бог да те благослови…
— Добре. Той, изглежда, ме подкрепя по въпроса с оръжието.
— Свестен е. Само обещай, че ще гласуваш за него.
— Продължавайте с претърсването — напомни му Сакс.
— Ще го направим.
Към нея се приближи инспектор от пожарната и тя даде показания за произшествието с ескалатора. Двайсетина минути по-късно криминалистите, които работеха по случая „Неизвестен заподозрян 40“, пристигнаха от големия комплекс за обработка на местопрестъпления в Куинс. Амелия ги поздрави — двама криминалисти афроамериканци на трийсетина години, мъж и жена, с които тя работеше от време на време. Те подкараха тежките си куфари на колелца към ескалатора.
— Не там — спря ги Сакс. — Това там беше нещастен случай. Отдел „Разследвания“ ще го координира с Осемдесет и четвърти участък. Искам да направите оглед на „Старбъкс“.
— Какво е станало там? — попита жената криминалист, поглеждайки към кафенето.
— Сериозно престъпление — обади се партньорът ѝ. — Вдигнали са цената на фрапучиното.
— Нашият заподозрян седна там за късен обяд. На някоя от масите отзад. Той е висок и слаб. Беше със зелено сако на карета и бейзболна шапка на „Атланта Брейвс“. Но няма да има много улики. Взе си чашата и опаковките от храната.
— Мразя, когато не оставят ДНК.
— И аз.
— Мисля обаче, че е изхвърлил боклука някъде наблизо — добави Сакс.
— Имаш ли представа къде? — попита жената.
Амелия погледна персонала на „Старбъкс“ и ѝ хрумна нещо.
— Може би. Но не е в мола. Аз ще проверя. Вие обработете „Старбъкс“.
— Винаги съм те обичала, Амелия. Даваш ни най-хубавото и приятното, а ти поемаш мрачното и студеното.
Жената се наведе и извади син предпазен гащеризон от куфара.
— Стандартна оперативна процедура, нали, Амелия? Събираме всичко и го носим в дома на Линкълн?
— Не, изпратете всичко в Главната лаборатория по криминалистика в Куинс — отговори Сакс с каменно изражение. — Аз ръководя случая.
Двамата криминалисти се спогледаха и после отново се обърнаха към Амелия.
— Той добре ли е? — попита жената. — Райм?
— Не си ли чула? — троснато каза Сакс. — Линкълн вече не работи за Нюйоркската полиция.
3.
— Отговорът е там.
Последва мълчание, докато думите отекваха по лъскавите, издраскани, боядисани в академично зелено стени. По-точно жлъчно зелено.
— Отговорът може да е очевиден, като например окървавен нож, осеян с пръстови отпечатъци и ДНК на извършителя, надписан с инициалите му и цитат от любимо стихотворение. Или пък неясен, само три невидими лиганда… Какво е лиганд1? Знае ли някой?