— Благодаря! — извика тя. Жената или не я чу заради бученето на огъня, или беше ядосана, че Амелия не я послуша, и не отговори.
Стълбата постепенно започна да се прибира. Намираха се на шест-седем метра над земята, когато се разтресе, и Сакс най-после беше принудена да пусне лаптопа, за да не полети към улицата.
Компютърът падна на тротоара и се отвори, разпръсквайки дъжд от пластмасови парчета и клавиши в десетина посоки.
* * *
Час по-късно Линкълн Райм и Джулиет Арчър бяха до една от масите за улики. Мел Купър беше наблизо. Евърс Уитмор стоеше в ъгъла и говореше едновременно по двата си мобилни телефона.
Те чакаха уликите от изгорялата сграда, която се беше срутила напълно в купчина от димящи отломки, разтопена пластмаса, стъкло и метал. Сакс беше поръчала багер да разкопае развалините и Райм се надяваше, че е останало нещо от запалителното устройство.
Рон Пуласки беше занесъл лаптопа в отдел „Компютърни престъпления“ в Главното управление на полицията с надеждата, че вертикалната каскада на Сакс не е била напразна. Родни Шарнек щеше да го прегледа и да прецени дали информацията може да се възстанови.
Външната врата се отвори и в дневната влезе още един човек. Лицето на Амелия Сакс беше изцапано със сажди и косата ѝ беше разрошена. Имаше две превръзки, вероятно върху порязвания. Все пак беше счупила три стъкла по време на драматичното си проникване в офиса на Уилямс.
Райм се изненада, че тя не е ранена по-сериозно. Не беше доволен, че Сакс не обърна внимание на предупреждението му и рискува. Но преди години двамата бяха сключили негласно споразумение. Тя полагаше енергични усилия да постигне целта си. Такава си беше.
Когото се движиш, не могат да те хванат.
Израз на баща ѝ и девизът в живота ѝ.
Амелия носеше малък кашон от мляко, който съдържаше улики от сградата, но много малко, както често се случва, когато местопрестъплението е унищожено от пламъци.
Тя се закашля и по лицето ѝ потекоха сълзи.
— Сакс, добре ли си? — попита Линкълн. Амелия беше отказала да отиде на преглед в спешното отделение и остана при опожарената постройка, за да направи оглед веднага щом пожарникарите разрешат, а Райм, Уитмор и Том се върнаха в дома на Линкълн.
— Само малко пушек, нищо особено. — Сакс продължи да кашля и даде кашона на Купър, който разгледа прозрачните найлонови пликчета.
— Това ли е всичко?
— Да.
Той отиде до хроматографа и започна да прави анализи. Амелия избърса очите си и погледна Джулиет Арчър. Райм осъзна, че те не се познават, и ги представи.
— Чувала съм много за вас — каза Арчър.
Сакс само кимна и разбира се, не подаде ръка.
— Вие сте стажантът, за който Линкълн каза, че ще дойде да помага.
Райм предположи, че е пропуснал да спомене, че Арчър е в инвалидна количка. Всъщност той не беше казал на Амелия нищо за студентката си, нито дори името и пола ѝ.
Сакс му хвърли бърз, загадъчен поглед, може би упрекващ, а може би не, и после се обърна към Джулиет.
— Приятно ми е да се запознаем.
Уитмор приключи с телефонните разговори.
— Детектив Сакс? Сигурна ли сте, че сте добре?
— Няма ми нищо.
— И през ум не ми е минавало, че когато ми се обадят да поема някое дело за неправомерно нанесени повреди, ще стане така.
— Оказва се, че твоят случай и нашият случай е един и същ — каза Райм на Сакс.
— Не разбирам съвсем какво става — обади се Мел Купър от мястото си пред газовия хроматограф с масспектрометър.
Линкълн обясни, че Неизвестният заподозрян 40 вероятно е прочел блога на Тод Уилямс и е решил да измъкне от него помощ, за да хакне контролера „Дейта Уайз“ и да го превърне в оръжие.
— Може би е казал на Уилямс, че иска да му помогне да разтръби колко опасни са тези устройства в условията на дигиталната общност, капитализма и други подобни щуротии. — Райм кимна към статията в блога, която все още беше на единия монитор. — Уилямс научава заподозрения как да хакне системата и онзи го убива. Уилямс е заменим.
— Освен това е бреме — добави Арчър. — Някой новинарски репортаж в пресата за произшествието с ескалатора може да спомене за контролера и Уилямс ще се досети кой стои в дъното.
Райм само кимна и продължи:
— Амелия го преследва в Бруклин и го проследява в мола, където той ще убие първата си жертва.
— Откъде знаем, че това е първата му жертва? — попита Джулиет.
Логичен въпрос.
— Уилямс е бил убит само преди няколко седмици и не си спомням репортажи по новините за съмнителна смърт, причинена от някакъв продукт — каза Линкълн. — Може да открием повече, но засега нека предположим, че жертвата с ескалатора е първата. Въпросът е дали ще е единствената? Или извършителят планира и други?