— Молекулите на миризмите — обади се треперещ мъжки глас.
— И така — продължи Линкълн Райм, — неясен. Отговорът може да е в три молекули на миризми, но е там. Връзката между убиеца и убития, която може да ни заведе до вратата му и да убеди съдебните заседатели да го преместят в нов дом за двайсет-трийсет години. Някой да ми каже Принципа на Локар.
От първия ред се обади твърд женски глас:
— При всяко престъпление има пренасяне на материал между извършителя и местопрестъплението или жертвата, или по всяка вероятност и двете. Френският криминалист Едмон Локар използва думата „прах“, но общоприетата е „материал“. С други думи, микроследи. — Жената отметна настрана дългата си кестенява коса, която обрамчваше лице със сърцевидна форма, и добави: — Пол Кърк разширява определението: „Вещественото доказателство не може да лъжесвидетелства. Не може да отсъства напълно. Единствено човешката неспособност да го намери, изследва и разбере може да намали стойността му“.
Линкълн Райм кимна. Признаваше правилните отговори, но никога не ги хвалеше. Запазваше похвалите за изключителни прозрения. Обаче беше смаян, тъй като все още не беше възложил на студентите да четат великия френски криминалист, за да го обсъждат. Той огледа лицата, сякаш беше озадачен.
— Всички ли си записахте какво каза госпожица Арчър? Някои, изглежда, не са го направили. Не мога да проумея защо.
Започнаха да драскат химикалки, да тракат клавиатури на лаптопи и да танцуват пръсти по двуизмерни клавиши на таблети.
Това беше едва втората лекция по „Въведение в анализ на местопрестъпление“ и трябваше да бъдат установени протоколи. Спомените на студентите щяха да бъдат гъвкави и в добро състояние, но нямаше да са непогрешими. Пък и записването на хартия или на екран означава овладяване, не само разбиране.
— Отговорът е там — поучително повтори Райм. — След като съществува криминалистиката — изкуството на провеждането на следствените действия — няма престъпление, което да не може да бъде разкрито. Всичко е въпрос на възможности, находчивост и усилия. Колко далеч сте готови да отидете, за да идентифицирате извършителя? Както е казал Пол Кърк през петдесетте години на XX век. — Той погледна Джулиет Арчър. Беше научил имената само на няколко студенти. Това на Арчър беше първото.
— Капитан Райм? — подвикна млад мъж в дъното на класната стая, в която имаше трийсетина души на възраст между двайсет и няколко и четиридесет години, като преобладаваха по-младите. Въпреки стилната прическа със стърчаща на кичури хипстърска коса младежът имаше полицейски нюх. След като в каталога с биографии на колежа — да не говорим за десетките хиляди споменавания в Гугъл — вписаха официалния чин на Линкълн отпреди няколко години, когато напусна полицията поради инвалидност, вече беше малко вероятно да го използва някой, който не е свързан със силите на реда в Ню Йорк.
С леки движения на дясната си ръка преподавателят обърна към студента сложно моторизираната си инвалидна количка. Райм страдаше от квадриплегия, парализа на четирите крайника, в резултат от травма в гръбначния мозък. След операциите движеше само дясната ръка и безименния пръст на лявата.
— Да?
— Мислех си нещо. Локар пише за „прах“ или „материал“, нали? — Младежът погледна Арчър, която седеше на първия ред, далеч вляво.
— Точно така.
— А не може ли да има и психологически пренос?
— Какво имате предвид?
— Да речем, че извършителят заплашва да изтезава жертвата, преди да я убие. На лицето на жертвата е изписан ужас, когато я намират. Може да заключим, че извършителят е садист, и да го добавим към психологическия му профил. Така може да стесним кръга на заподозрените.
— Въпрос — отвърна Райм. — Харесвате ли поредицата от книги за Хари Потър? И филмите? — По принцип културните явления не го интересуваха много — освен ако не можеха да му помогнат да разкрие някое престъпление, което не се беше случвало никога. Но Потър си беше Потър.
Младият мъж присви очи.
— Да, разбира се.
— Знаете, че това е художествена измислица, нали? Че „Хогуортс“ не съществува?
— „Хогуортс“? Да, съзнавам го.
— И ще се съгласите, че магьосници, магии, вуду, духове, телекинеза и вашата теория за пренос на психологически елементи на местопрестъпления…
— … са врели-некипели?
Всички се разсмяха.
Райм повдигна озадачено вежди, но не заради прекъсването. Той харесваше дързостта и забележката беше логична. Но имаше предвид друго.