— Докажи, че си невинен. Ето как.
24.
Ник Карели знаеше, че полицейската работа се състои предимно от писане на доклади.
Искаш да извършваш арести, но в същото време ги мразиш заради всичките формуляри, докладни записки и три, четири или пет копия, които трябва да правиш на всичко.
Добрата новина сега обаче беше, че ченгетата от Отдела за вътрешни разследвания, които бяха работили по неговия случай, и другите полицаи бяха свършили добре работата си, и той имаше купища документи, които да прочете. Вероятно бяха толкова много, защото си мислеха, че са заловили корумпирано ченге, а корумпираните ченгета са най-добрите извършители. Заковеш ли момче със синя униформа, светът е твой. Медии, повишение, обществени похвали.
Ник беше в апартамента си. Седеше пред маса, която смяташе да подпре с прегъната хартия, откакто се беше върнал, и преглеждаше материалите, които му беше дала Амелия, търсейки ключ за спасението си.
Пиеше кафе, черно и хладко. Не горещо, нито студено. Леко затоплено. Не знаеше защо, но винаги го пиеше така. Спомняше си, че когато беше с Амелия, тя правеше кафе по старомодния начин — през коничен филтър. Сред любимите му спомени беше едно мразовито утро, когато пиеха кафе, облекли грозни раирани бежови пижами. Ноктите на краката ѝ бяха сини от лак, а неговите — от студ.
Ник беше изпил няколко големи чаши кафе, откакто започна да преглежда папките. От колко време четеше? Не искаше да гадае.
Изведнъж долови мирис, който го върна години назад. Наклони глава настрана и го вдъхна. Да, определено. Източникът? Ник повдигна едната папка. Там, където Ами… не, Амелия, несъмнено я беше държала. Тя не си падаше по парфюмите, но използваше едни и същи лосиони и шампоани, които имаха отличително ухание. Ник усети мириса на крема ѝ за ръце. „Герлен“. Изуми се, че си спомня името.
Той прогони още няколко спомена, макар и трудно, и се върна към докладите от разследването. Страница след страница.
Измина час. После още един. Ник се схвана от седене и реши да излезе да потича, въпреки че беше късно. Още пет минути.
Но откри онова, което отчаяно искаше, само след две.
Господи! Мили боже!
Ник четеше доклад, съставен като част от по-голямо разследване за участието на полицаи в кражбите. Беше написан година след влизането му в затвора. Имаше фотокопие на записките на детектива, чийто почерк беше труден за разчитане и който, изглежда, беше използвал молив.
2/23 Разпит на алберт константо олис, разследване 44-3452 — операция възвръщане, обект, незамесен в кражбите, но има досие за наркотици… пропускам бръщолевенето в съда… един от по-малко замесените… обектът чул… в бар фланиган ключова фигура за откраднатата стока, винаги зад кулисите, пластове протекция, знае „всичко“ в БК, бял мъж, петдесет и няколко години. Малкото му име започва с Дж… женен… нанси. Дж е ключът, твърди константо.
Ключът и още как, помисли си Ник Карели. Поне за моята мисия. „Фланиган“ беше едно от тайните места за операции на организираната престъпност. Загадъчният Дж., който току-що беше пристигнал в БК — Бруклин — с връзки и със съпруга Нанси, сигурно знаеше кой кой е в кражбите навремето. И ако не можеше лично да помогне на Ник, той вероятно познаваше някого, който може. Ник прелисти останалите страници, надявайки се да намери напечатан вариант на записките, който да прочете по-лесно, но нямаше много повече. Нямаше и допълнителна информация за откриването на Дж. и съпругата му Нанси.
И после видя защо.
Докладна записка известяваше края на операция „Възвръщане“. Комисарят хвалеше полицаите, че значително са намалили кражбите и участието на корумпирани ченгета в тях. Много крадци и съучастниците им от полицията бяха зад решетките, а други, срещу които не бяха повдигнати обвинения, бяха лишени от бизнеса си. Отговорът се изясни в няколко други докладни записки, в които се съобщаваше за създаването на няколко отряда със специални задачи за борба с тероризма и разпространението на наркотици. Вярно, ресурсите на Нюйоркската полиция бяха ограничени, пък и откраднатите телевизори се нареждаха доста ниско в списъка „Трябва да спрем това“ в сравнение с подражателите на „Ал Кайда“ в Уестчестър, които взимаха на прицел синагоги и Таймс Скуеър.
Е, добра новина за Ник. Това означаваше много по-голяма вероятност Дж. и Нанси да са все още на свобода и да могат да му помогнат.
Първата му реакция беше да вдигне телефона, за да се обади на Амелия и да ѝ каже, че онова, което е направила — доверието ѝ в него — е дало резултат. След това обаче реши да не ѝ звъни. Беше я търсил по-рано, за да ѝ благодари, но тя не вдигна. Ник имаше чувството, че няма да отговори и сега. Но той и без това искаше да ѝ каже нещо по-важно и трябваше да намери Дж. и да го убеди да му помогне. Ник не се ползваше с доверие на улицата. Той беше бивше ченге и бивш затворник. Това означаваше, че много хора от двете страни на блатото нямаше да са склонни да му помогнат.