— Като „Канон в ре мажор“ на Пахелбел. Много мразя тази музика.
— Аз пък я намирам за прекрасна.
— Знаем, че той има връзка с Куинс — рязко каза Райм. — Бургерите от „Уайт Касъл“ и фирмата за таксита, която е използвал там. Вероятно и някои магазини, в които ходи.
— Това е Западен Куинс. До река Ийст. Пръстта и изкуственият тор са от километри разстояние. Виж, не казвам да игнорираш Куинс, но не му придавай толкова голямо значение — настоя Арчър. — Търси други места в Ню Йорк, където са доставени градинарски припаси от Куинс. Това е всичко. Той може да е пренесъл следата в Бронкс или Нюарк, Ню Джърси.
— Или Монтана — разсъждаваше Райм на глас с хладния, ироничен тон, който много обичаше. — Хайде да съберем десетина полицаи и да ги накараме да претърсят Хелена за човек, който е посетил фирма за градинско оформление в източен Куинс, за да си купи градинско джудже.
Търпението на Мел Купър най-после се изчерпи. Той размаха маркера и попита:
— Какво искате да напиша на дъската?
— Напиши, че хумусът е от Куинс, но че извършителят може да го пренесъл от Монтана. Не, да започнем по азбучен ред. Алабама, Аляска, Аризона, Арканзас…
— Линкълн, става късно — прекъсна го Купър.
— Ще преживееш ли Куинс с въпросителен знак? — обърна се Райм към Арчър.
— Два въпросителни знака — отговори тя.
Смешно. Никога ли не отстъпваше тази жена?
— Добре. Два проклети въпросителни знака.
Купър записа.
— И не забравяй „добре под държана морава“ — добави Линкълн и погледна Джулиет, която, изглежда, нямаше възражения.
Истината беше, че това му доставяше удоволствие. Спорът беше сърцето и душата на работата по местопрестъплението. Той и Сакс непрекъснато спореха.
На прага се появи Том.
— Линкълн…
— О, познавам този тон. По-добре да свикнеш с него, Джулиет. Болногледачът с железния юмрук. Измий си зъбките и заспивай.
— Днес стоя буден прекадено много часове — каза Том. — И напоследък кръвното ти налягане е високо.
— Високо е, защото ти ме тормозиш да ми го мериш.
— Каквато и да е причината — каза болногледачът с вбесяващо бодряшки глас, — не можем да си позволим да е високо, нали?
Той беше прав. Физическото състояние на страдащия от квадриплегия води до няколко заболявалия, които може да застрашат живота му. Сепсис от рани по тялото вследствие на дълго залежаване, проблеми с дишането, кръвни съсиреци и асото пика — автономна дисрефлексия. Ако не бъде облекчено дори най-малкото дразнение — например пълен пикочен мехур, може да се случат различни промени, докато организмът се мъчи да се саморегулира. Сърцебиенето се забавя, за да компенсира, и кръвното налягане се повишава. Това може да доведе до инсулт и смърт.
— Е, добре — отстъпи Райм. Щеше да се съпротивлява още, но му хрумна, че трябва да бъде образцов пример за подражание за стажантката. Тя също можеше да е в риск от дисрефлексия и трябваше да приеме сериозно заплахата.
— Брат ми и без това ще дойде всеки момент. Ще се видим утре — каза Арчър и насочи инвалидната си количка към коридора.
— Да, да, да — измърмори Райм. Втренчи се в таблиците с уликите и си помисли: „Какво ни говорят уликите? Какъв ще бъде следващият ти ход, Неизвестен заподозрян 40? И къде си окачваш шапката?“.
В Монтана, Алабама, Уестчестър… Бронкс?
Или в Куинс?
* * *
— Един човек влиза в бар и казва: „По дяволите, боли“.
Ник Карели говореше на гърба на мъжа, зад когото се беше промъкнал в един бар.
Фреди Каръдърс не се обърна. Погледът му беше прикован в телевизора над лавиците с алкохол. Това се случваше в донякъде стилната бруклинска кръчма „Парк Слоуп“.
— По дяволите. Познавам този тас. Не. Няма начин. Ник?
— Здрасти.
Фреди се обърна, огледа Ник от главата до петите и го прегърна.
Каръдърс приличаше на крастава жаба.
Макар и дружелюбна, весела. На лицето му разцъфна усмивка.
— Боже, боже, боже. Чух, че си излязъл. — Фреди отстъпи назад и го огледа от една ръка разстояние. — Мамка му.
Фреди и Ник се познаваха отдавна. Бяха съученици в държавното училище (в Санди Хук нямаше частни училища, поне за тях). Ник беше хубавецът, атлетът. Фреди, висок само метър петдесет и пет, не можеше да замахне с бейзболната бухалка или да хване пас, още по-малко да отбележи точка. Притежаваше обаче други умения. Нуждаеш ли се от домашно, той ще ти го напише. Безплатно. Искаш ли да знаеш дали Майра Хандълман има кавалер за бала, Фреди ще ти каже кой е и ще ти даде добър съвет как да я убедиш да го разкара и да се съгласи да отиде с теб. Трябва ли ти помощ за някой тест, Фреди знае какви въпроси ще дадат (учениците говореха, че той влиза в кабинетите на учителите късно през нощта — облечен като нинджа, както твърдяха някои, — но Ник подозираше, че Фреди просто разсъждава като учителите).