Ник си беше създал слава благодарение на внушителните си постижения в бейзбола и разбира се, на хубавата си външност.
Фреди беше изградил доверие в себе си по различен начин, разработвайки системата така, както Амелия би настроила карбуратор. Носеше се слух, че е чукал повече момичета от всеки друг в гимназията. Ник се съмняваше в това, но още си спомняше, че Фреди беше на бала с Линда Ролинс, трийсетина сантиметра по-висока от него и красива като фотомодел. А самият той си остана вкъщи с телевизора и „Мете“.
— Е, с какво се занимаваш, пич? — попита Ник и седна. Направи знак на бармана и си поръча безалкохолна напитка с джинджифил.
Фреди пиеше светла бира.
— Консултант съм — засмя се той. — Харесва ли ти наименованието на длъжността? Ха! Наистина звучи като наемен убиец. И „Аквариум с акули“9 ми харесва.
Ник поклати глава. Нямаше представа за какво говори Фреди. В затвора не проникваха много явления от популярната култура.
— Телевизионен сериал за начинаещи в бизнеса. Свързвам предприемачи с инвеститори. Дребен бизнес. Научих арменски и…
— Какво?
— Арменски. Език.
— Знам, но защо?
— Тук има много арменци.
— Къде?
— В Ню Йорк. Свързвам арменски бизнесмени с хора с пари. И не само арменци, но и други. Има и много китайци.
— Говориш за…
— Именно.
— Богат си. — Двамата плеснаха длани.
Фреди направи гримаса.
— Мандаринският език е шибан. Значи си излежал присъдата си. Свободен си. Това е хубаво. Хей, чух, че брат ти е починал. Съжалявам.
Ник се огледа наоколо и въздъхна. И после с тих глас разказа на Фреди за брат си и за своята невинност.
Приятелят му присви очи.
— Мамка му, пич… Истинска трагедия.
— Дони не знаеше в какво се забърква. Помниш го какво дете беше.
— Да, винаги сме мислили, че той има проблеми, но на никого не му пукаше. Смятахме, че момчето не е наред. С цялото ми уважение.
— Не се тревожи — каза Ник и отпи от безалкохолната напитка, която си беше поръчал.
— Делгадо. Не се учудвам. Боклук. Пълна отрепка. Заслужава си го.
— Ти се държеше добре с Дони.
— Нямаше начин той да лежи в затвора. — Фреди въртеше бирената бутилка между пръстите си и обели влажния етикет. — Постъпил си правилно. Господи, не знам дали аз щях да мога да го направя. — Ухили се. — Разбира се, моят брат е задник. Бих го оставил да се пържи на огъня.
Ник се засмя.
— Сега обаче си върнах живота. Загубих няколко години. Ще се залавям за работа.
— Намери си мадама, Ник. Мъжът се нуждае от жена в живота си.
— О, работя по въпроса.
— Браво на теб. И все още можеш да имаш деца.
— Ти имаш близнаци, нали?
— И още две. Близнаците са момчета. Другите са момичета на четири и на пет години. Жената вика: „Стига толкова“. Но за какво ни е създал Бог? Значи се нуждаеш от пари. Мога да ти дам малко. Не много. Десет-дванайсет бона.
— Не, не, в това отношение съм добре. Получих наследство.
— Мамка му, сериозно?
— Нуждая се от услуга, Фреди.
— Каква?
— Един човек може да знае, че Дони е извършил кражбата. Може би е бил търговец на крадени вещи или само е приел част от стоката, за да я скрие. Може пък да е финансирал удара. Надявам се той да знае, че аз не съм участвал. Трябва да го намеря.
— Кой е той?
— Там е проблемът. Не знам много за него. Мога да поразпитам в квартала, но знаеш, че…
— Да, никой ти няма доверие. Мислят, че си бил доносник или нещо такова.
— Така е, но преди всичко, ако този човек е бил замесен, не трябва да ме виждат да говоря с него.
— Мамка му. Вярно. Наскоро си излязъл от затвора.
— Именно.
— Искаш да поразпитам тук-там?
Ник вдигна ръце.
— Можеш да откажеш.
— Ник, трябва да ти кажа, че много хора в квартала не вярваха, че ти си направил такова нещо. Мислеха, че те е натопило някое друго ченге, защото не си се съгласил да участваш. Всички те харесваха, Ник. Ти беше златно момче.
Ник потупа Фреди по рамото и очите му се насълзиха.
— Това означава много за мен, пич.
— Каква работа си търсиш?